Не можеше да я пусне! Тя щеше да се втурне с писък в „Карийон дю Лак“, после да надойдат хора, някои, за да го вземат… някои, за да го убият. Трябваше да я спре!
Остави тялото си да падне напред и започна да се търкаля наляво, въртейки се като дива, побъркана кукла от панаир, докато стигна на метър от стената, на метър от нея. После вдигна пистолета и го насочи към главата й.
— Помогни ми да се вдигна — изрече, дочувайки изтощението в гласа си.
— Какво?
— Чу ме! Помогни ми да се изправя.
— Ти каза, че мога да си отида! Обеща ми!
— Ще трябва да си взема думите обратно…
— Недей, моля те.
— Този пистолет е насочен право в лицето ти, докторе. Ела тук и ми помогни да се изправя или ще го пръсна.
Той измъкна мъртвеца от колата и й заповяда да седне зад кормилото. След това отвори задната врата и пропълзя на седалката, далеч от другите погледи.
— Карай — каза. — Карай където ти кажа.
6.
Винаги, когато си в стресова ситуация и ако има време, разбира се — прави точно това, което би правил, ако проектираш себе си на мястото на този, когото наблюдаваш. Освобождавай съзнанието си, позволявай на всички мисли и образи под повърхността да станат ясни. Опитвай се да не си налагаш никаква умствена дисциплина. Бъди като сюнгер; концентрирай се върху всичко и върху нищо. Може да изплуват някои връзки, някои потиснати мозъчни връзки могат да се отпушат електрически и да започнат да функционират.
Докато наместваше тялото си в ъгъла на седалката, опитвайки се да запази контрола над себе си, Борн размишляваше върху думите на Уошбърн. Започна да масажира гърдите си, като размачкваше леко повредените мускули около предишните си рани. Болката все още беше там, но не така остра като преди няколко минути.
— Не можеш просто така да ме накараш да шофирам! — каза Сен-Жак нервно. — Не знам къде отивам!
— И аз не знам — изрече Джейсън. Каза й да кара по улицата около езерото; беше тъмно и му трябваше време да мисли. Да стане сюнгер.
— Но мен ще ме търсят! — възкликна тя.
— Мен също.
— Ти ме отмъкна против желанието ми. Удари ме. И то няколко пъти. — Сега тя говореше по-меко, като се опитваше да се контролира. — Това е отвличане, покушение… сериозни престъпления. Вече си извън хотела, а нали каза, че точно това искаш. Пусни ме и аз нищо няма да кажа. Обещавам!
— Тоест, че ми даваш дума?
— Да!
— Аз ти дадох моята и я взех обратно. Ще направиш същото.
— Ти си различен. Аз няма да го направя. Никой не се опитва да ме убие! О, господи! Моля те!
— Продължавай да караш.
Едно нещо му бе ясно. Убийците го бяха видели да изпуска куфара си и да го изоставя, когато се опитваше да избяга. А куфарът потвърждаваше очевидното — той се махаше от Цюрих и несъмнено и от Швейцария. Летището и гарата щяха да се наблюдават. А колата, взета от човека, когото уби — който се беше опитал да го убие — щеше да бъде първият обект на издирване.
Не можеше да отиде на летището или на гарата; трябваше да се отърве от колата и да намери друга. Все още имаше достатъчно пари. В себе си носеше 100 000 швейцарски франка и малко повече от 16 000 френски франка. Швейцарската валута бе в калъфа на паспорта му, а френската в портфейла, задигнат от маркиз Дьо Шамбо. Имаше достатъчно пари да си купи сигурност до Париж.
Защо в Париж? Точно този град го привличаше като магнит, без всякакво обяснение.
Ти не си безпомощен. Ти ще намериш пътя си… Следвай инстинктите си, с мярка, разбира се.
Към Париж.
— Била ли си в Цюрих преди? — попита той заложницата си.
— Никога.
— Не ме лъжеш, нали?
— Нямам причина! Моля те! Нека да спра! Пусни ме!
— От колко време си тук?
— От една седмица. Конференцията продължи една седмица.
— Тогава си имала време да се разходиш и да поразгледаш.
— Почти не съм напускала хотела. Нямаше време.
— Разписанието там на дъската не изглеждаше много претоварено. Само две лекции за целия ден.
— Това са гостуващи лектори. Никога не е имало повече от двама на ден. Повечето от работата се върши в конференции… малки конференции. От по пет-десет човека от различни страни и с различни интереси.
— Ти си от Канада?
— Работя за канадското правителство.
— Значи „доктор“ не е медицински?
— Икономика. Университет Макджил. Колежът Пемброук. Оксфорд.
— Впечатлен съм.
Внезапно, с добре премерена увереност, тя добави:
— Шефовете ми очакват да се свържа с тях. Тази вечер. Ако не им се обадя, ще се разтревожат. Ще започнат разследване, ще се обадят на полицията в Цюрих.