— Ще говорим — излъга Джейсън.
Всичко бе въпрос на време, въпрос на части от секундата. Двама убийци се намираха в летяща клетка, сама по себе си капан. Нито един от тях не заслужаваше доверие и двамата го знаеха прекрасно. Единият трябваше да се възползва от тази част от секундата, от която другият нямаше да успее. Професионалисти!
— Натисни спирачките — заповяда Борн.
— Хвърли оръжието си на седалката до мен.
Джейсън пусна пистолета. Той падна върху оръжието на убиеца и дрънченето на метала оповести контакта.
— Ето.
Убиецът дръпна крака си от педала на газта и го прехвърли върху спирачката. Отпърво натисна бавно, а след това на тласъци и огромната кола се заклати напред и назад. Тласъците върху педала щяха да стават все по-отчетливи и Борн го разбра. Беше част от стратегията на шофьора, баланс на фактор живот или смърт.
Скоростната стрелка се наклони наляво: 30 километра, 18 километра, 9. Почти бяха спрели и сега бе моментът да направи за част от секундата усилие — баланс на факторите, живот в баланса.
Джейсън сграбчи врата на мъжа, заби пръсти в гърлото му и го изхвърли от седалката. След това вдигна окървавената си лява ръка, протегна я и размаза кръвта около очите на шофьора. Освободи гърлото му и посегна с дясната си ръка към пистолета на седалката. Напипа някаква дръжка и отблъсна ръката на шофьора; мъжът изпищя — нищо не виждаше, а и не можеше да се добере до пистолета. Джейсън се пресегна през гърдите му, избута го надолу до врата и го стисна с лакътя на лявата си ръка през гърлото, като сграбчи кормилото с окървавената си длан. Погледна нагоре през предното стъкло и изви волана надясно, насочвайки колата към купчина смет на тротоара.
Колата се заби в купчината — огромно насекомо-сомнамбул, пълзящо върху отпадъците. Вътрешността му прикриваше насилието, извършващо се под черупката му.
Мъжът отдолу се изви и се търкулна на седалката. Борн сграбчи пистолета и пръстите му отчаяно затърсиха дупката на спусъка. Намери я. Изви китката си и стреля.
Потенциалният му екзекутор рухна с тъмночервена дупка на челото.
На улицата някакви хора се затичаха към това, което изглеждаше като опасен инцидент по невнимание. Джейсън прехвърли трупа през седалката и седна зад волана. Даде на задна скорост, измъкна се внимателно от боклука, слезе от тротоара и спря на улицата. Смъкна страничното стъкло и извика към кандидат-спасителите, които вече приближаваха:
— Съжалявам! Всичко е наред! Просто съм пийнал малко повече!
Малката групичка загрижени минувачи бързо се разпръсна, някои направиха изразителни жестове, други се върнаха при компанията или спътниците си. Борн си пое дълбоко дъх и се опита да овладее неконтролируемото треперене, обхванало цялото му тяло. Включи на първа скорост и потегли. Опита се да нарисува в главата си улиците на Цюрих, да ги извади от паметта, която отказваше да му служи.
Имаше бегла представа къде е — къде е бил — и което бе по-важното, беше му ясно къде се намира Гисан Ке спрямо река Лимат.
Gehen! Schnell! Guisan Quai!
Мари Сен-Жак трябваше да бъде убита на Гисан Ке, а тялото й да бъде хвърлено в реката. Имаше само едно място, където Гисан Ке и река Лимат се пресичаха — устието на Цюрихското езеро, в началото на западния бряг. Някъде на някой пуст паркинг или безлюден парк с излаз на реката нисък набит мъж щеше да изпълни заповед за екзекуция, издадена от един мъртвец. Може би пистолетът му вече бе гръмнал или ножът бе вече намерил мишената си. Нямаше начин да разбере, но Джейсън знаеше, че трябва да го направи. Който и какъвто и да беше, не можеше просто да си отиде и да не се обърне назад.
Професионалистът в него обаче му нареди да свърне в първата тъмна пресечка, която види. В колата имаше двама мъртъвци — те представляваха риск и пречка, които той не можеше да допусне. Скъпоценните секунди, загубени за изхвърлянето им от колата, биха могли да предотвратят опасността полицай от пътната полиция да надникне през прозорците и да види смъртта.
Размишлява само трийсет и две секунди; беше успял да измъкне бившите си кандидат-екзекутори за по-малко от минута. Погледна ги, докато обикаляше с куцане покрай калника към вратата. Постави ги до мръсна стена, сгърчени един до друг в мрака.
Качи се зад волана и излезе от улицата на заден ход.
Gehen! Schnell! Guisan Quai!
9.
Стигна до кръстовище, светофарът светеше червено. Светлини. Отляво, през няколко сгради на изток, видя светлини, подредени в арката на нощното небе. Мост! Реката Лимат! Светофарът превключи на зелено и той зави наляво.