— Благодаря ти за моя — отговори той, усещайки копнежа, който знаеше, че и тя изпитва. Питаше се дали нейният е съпроводен от болка, както беше при него. Той нямаше спомени за жена, може би защото не бе имал такава, и затова тя беше всичко, което си представяше; всичко и много… много повече. Тя отблъскваше мрака от него. Спираше болката.
Страхуваше се да й го каже. Сега тя му казваше, че всичко е наред, дори за малко, за час и нещо. Тя му даряваше памет в тази нощ и спомен от нея. И също искаше да се освободи от напрежението, породено от насилието. Можеха да се отпуснат и да забравят. Щастието им принадлежеше за час и нещо. Това беше всичко, което искаше, но господи, как се нуждаеше от нея.
Той посегна към гърдите й и я притегли към себе си, притискайки устните й към своите. Влагата на дъха й разпръсна съмненията.
Тя повдигна завивките и дойде при него.
Лежеше в прегръдките му, главата й беше на гърдите му, положена внимателно, за да не засегне раната на рамото. Изплъзна се нежно и се подпря на лакти. Той я погледна. Погледите им се срещнаха и двамата се усмихнаха. Тя повдигна ръка и притисна устните му с показалец, след което заговори меко.
— Трябва да ти кажа нещо и не искам да ме прекъсваш. Няма да изпращам телеграма на Питър. Не още.
— Чакай малко, само за секунда. — Той отмести ръката й от лицето си.
— Моля те, не ме прекъсвай. Казах „още не“. Това не означава, че няма да я изпратя изобщо, но не сега. Ще остана с теб. Идвам с теб в Париж.
— Ами ако не искам да го правиш? — насили се той да изрече думите.
Тя се наклони към него и прекара устните си по бузата му.
— Не става. Компютърът току-що го отхвърли.
— Нямаше да съм толкова самоуверен на твое място.
— Но не си. Видях как ме прегръщаше и се опитваше да ми кажеш толкова много неща, които не можеш. Неща, които мисля, че и двамата искахме да си кажем един на друг през последните дни. Не мога да си обясня какво стана. О, предполагам, че го има някъде в някои мъгляви психологически теории — двама доказано интелигентни хора, запратени заедно в ада и изпълзяващи оттам… заедно. Може би това наистина е всичко. Но сега в момента то е тук и аз не мога да избягам от него. Не мога да избягам от теб. Защото ти имаше нужда от мен и защото ми даде живота ми.
— Какво те кара да мислиш, че имам нужда от теб?
— Мога да направя за теб някои неща, които ти не би могъл сам. Само за това си мислих през последните два часа. — Тя пак се изправи и застана над него, прекрасна в голотата си. — Ти си замесен по някакъв начин с огромни парични суми, но доколкото разбрах, не правиш разлика между дебит и кредит. Може и да си я правил преди, но не и сега. И още нещо. Заемам важен пост в канадското правителство. Имам представа и достъп до всевъзможни сведения. И защита. Световните финанси са мръсна работа и Канада също е засегната. Затова дойдох в Цюрих. За да наблюдавам и докладвам за финансовите групировки, а не за да разисквам абстрактни теории.
— И фактът, че имаш информация и яснота по тези въпроси, може да ми помогне?
— Така мисля. Най-важното е закрилата на посолството. Но ти обещавам, че при първия признак на насилие ще изпратя телеграмата и ще се махна. Като изключим моите страхове, само ще ти тежа при такива обстоятелства.
— При първия признак — повтори Борн, изучавайки лицето й.
— И аз ще определя кога и къде се е появил.
— Какво искаш? Възможностите ми не са безкрайни. Няма да споря.
Той продължи да се взира в очите й, този момент продължи дълго, намагнетизиран от тишината. Накрая попита:
— Защо го правиш? Нали преди малко сама каза. Ние сме двама доказано интелигентни хора, преодолели заедно някакъв ад. Може би това е всичко, което сме. Струва ли си?
Тя остана неподвижна.
— Казах и нещо друго, ако си спомняш. Преди четири нощи един човек, който можеше да продължи да бяга, се върна заради мен и предложи да умре на мое място. Аз вярвам на този човек. Струва ми се, повече, отколкото той самият. Това наистина е всичко, което мога да предложа.
— Приемам го — каза той и вдигна ръце към нея. — Не би трябвало, но приемам. Тази вяра ми е отчайващо потребна.
— Можеш да спреш дотук — прошепна тя и отметна чаршафа. Тялото й се притисна към неговото. — Люби ме, аз също имам потребности.