Имаше. По диагонал срещу входа, на отсрещната страна на улицата.
Високият рус мъж с очила с рогови рамки погледна часовника си под следобедното слънце на Рю Мадлен. Тротоарите бяха многолюдни, а движението — претоварено, както и в по-голямата част на Париж. Мъжът влезе в телефонната кабина и окачи слушалката — досега тя не висеше на вилката — и линията се възстанови. Свалената слушалка бе знак за следващия ползващ телефона, че апаратът е повреден; това намаляваше вероятността телефонната кабина да се окаже заета. Телефонът работеше.
Мъжът отново погледна часовника си — беше в толеранса на уговорката. Мари бе вече в банката. Щеше да му се обади в следващите няколко минути. Той извади няколко монети от джоба си, сложи ги на полицата и се облегна на стъклената стена. Погледът му бе прикован в банката от другата страна на улицата. Облак скри слънцето и той видя отражението си в отсрещното стъкло. Беше доволен от видяното. Спомни си как се изненада фризьорът на Монпарнас и го настани в отделно сепаре, докато го изрусяваше. Облакът отмина, слънцето се появи отново и телефонът иззвъня.
— Ти ли си? — попита Мари Сен-Жак.
— Да — отвърна Борн.
— Като се обадиш, първо се увери в името на офиса и банката. И говори на развален френски. Произнеси грешно няколко думи, така че той да разбере, че си американец. Кажи му, че не се оправяш добре с парижките телефони. Направи всичко, както ти казах. Ще ти се обадя пак точно след пет минути.
— Часовникът е сверен.
— Какво?
— Нищо. Хайде да започваме.
— Добре… часовникът е сверен. Успех.
— Благодаря. — Борн натисна вилката, отпусна я отново и набра номера, който беше запомнил.
— Ла Банк дьо Валоа. Bonjour.
— Необходимо ми е вашето съдействие — изрече Борн и продължи приблизително със същите думи, които Мари му беше казала да използва. — Скоро прехвърлих чрез куриер от Швейцария значителна сума. Бих желал да знам дали е пристигнала.
— С това се занимава отделът ни за задгранични услуги, сър. Ще ви свържа с тях.
Чу се прещракване и след това друг женски глас:
— Задгранични услуги.
Джейсън повтори молбата си.
— Бихте ли ми казали името си, сър.
— Предпочитам преди това да говоря със служител на банката.
От другата страна настъпи кратка пауза.
— Добре, сър. Ще ви свържа с офиса на вицепрезидента Д’Амакур.
Секретарката на мосю Д’Амакур се оказа по-малко отзивчива; а издирването на банковия служител се ускори, както бе предсказала Мари. Така че Борн още веднъж използва думите й:
— Става въпрос за трансфер от Цюрих, от Гемайншафтбанк на Банхофщрасе и говоря от името на няколко човека. Мосю Д’Амакур, ако обичате. Имам много малко време.
Но секретарката бе в правото си да забавя нещата. Загадъчният вицепрезидент се обади.
— С какво мога да ви бъда полезен?
— Вие ли сте Д’Амакур? — попита Джейсън.
— Аз съм Антоан Д’Амакур, да. А кой се обажда, ако смея да попитам?
— Добре! Трябваше да ми кажат името ви в Цюрих. Следващият път ще съм сигурен може би — каза Борн, като нарочно изрече погрешно фразата, и то с американски акцент.
— Моля? Бихте ли повторили. Можете да говорите на английски, ако ви е по-удобно, мосю.
— Да — отговори Джейсън и го направи. — И бездруго този телефон ми създава достатъчно неприятности. — Погледна часовника си; оставаха по-малко от две минути. — Името ми е Борн. Джейсън Борн. И преди осем дни направих трансфер на четири милиона франка от Гемайншафтбанк в Цюрих. Увериха ме, че всичко ще бъде нормално…
— Всички операции са конфиденциални, сър.
— Отлично. Добре. Просто искам да знам дали всичко е наред.
— Трябва да ви обясня — продължи банковият служител, — че конфиденциалността изключва даването на подобни потвърждения по телефона, и то на непознат събеседник.
Мари беше права. Логиката на заложения от нея капан му се изясни.
— Напълно ви разбирам, но както казах и на секретарката ви, много бързам. Напускам Париж след два часа и трябва да сложа нещата в ред.
— Предлагам ви тогава да дойдете в банката.
— Знам — каза Борн доволен, че разговорът тръгва по предвидената от Мари посока. — Просто искам всичко да е готово, като дойда. Къде се намира офисът ви?
— На първия етаж, мосю. В задната част, след бариерата, средната врата. Там стои пазач.
— И ще имам работа само с вас, нали така?
— Както искате, въпреки че всеки друг служител…
— Вижте, мистър — възкликна недодяланият американец. — Говорим за четири милиона франка!
— Само с мен, мосю Борн.
— Отлично. Добре. — Джейсън сложи пръстите си на вилката. Имаше още петнайсет секунди. — Вижте какво, сега е два и двайсет и пет… — Той натисна два пъти вилката, без да прекъсва линията. — Ало? Ало?