— А защо съм я поискал? — прекъсна го Д’Амакур, изпреварвайки въпроса му. — Разсъждавайте разумно, мосю. Поставете се на мое място. Обажда ми се някакъв човек, представя ми се, след което казва, че „говори за милиони франкове“. Милиони. Вие нямаше ли да се заинтересувате да извършите услугата? И да приложите правилата по най-удобния за вас начин?
Гледайки елегантния, но с поизносени дрехи банкер, Джейсън осъзна, че това, което беше казал току-що, не беше ни най-малко изненадващо.
— Инструкциите. Какви бяха?
— Веднага да се позвъни на един телефон — нерегистриран, разбира се. Трябваше да се обадя там и да дам цялата информация.
— Помните ли номера?
— Имам навика да помня такива неща.
— Похвално. Кажете ми го.
— Трябва да се подсигуря, мосю. Откъде другаде бихте могли да го научите. Задавам този въпрос.. как се казваше?.. риторично.
— Което означава, че знаете отговора. Откъде съм го научил? Ако изобщо стане въпрос.
— В Цюрих. Платили сте на някого доста голяма сума, за да наруши не само изключително строгите правила на Банхофщрасе, но и швейцарските закони.
— Струва ми се, че се сещам за един подходящ — каза Борн и физиономията на Кьониг изникна пред очите му. — Той вече е извършил подобно престъпление.
— В Гемайншафт? Шегувате ли се?
— Ни най-малко. Казва се Кьониг и бюрото му се намира на първия етаж.
— Ще го запомня.
— Сигурен съм, че ще го направите. Номерът? — Д’Амакур му го даде. Джейсън го записа върху една салфетка. — Как да знам, че е той?
— Имате сигурна гаранция. Още не сте ми платили.
— Става.
— И щом стойността е неотменна част от разговора, трябва да ви кажа, че това е вторият телефонен номер. Първият е бил отменен.
— Обяснете ми по-подробно.
Д’Амакур се наклони напред.
— Куриерът на банката днес донесе фотокопие на оригиналния фиш. Беше запечатан в черен плик и приет и подписан от главния пазител на архива. Картата вътре бе подписана за валидност от партньор на Гемайншафт и заверена от обичайния швейцарски нотариус; инструкциите бяха прости и съвършено ясни. По всички въпроси, отнасящи се до сметката на Джейсън Ч. Борн, трябваше да се проведе разговор през океана с Щатите и да се дадат сведения за всички подробности… Тук картата бе променена, номерът в Ню Йорк отменен и заменен с парижки номер с инициали.
— Ню Йорк? — прекъсна го Борн. — Как разбрахте, че е Ню Йорк?
— Кодът бе записан отделно от другия номер, на разстояние от него. Той оставаше валиден. Две-едно-две. В качеството си на вицепрезидент по задграничните въпроси провеждам такива разговори всекидневно.
— Фалшификацията не е много уместна.
— Възможно е. Може да са я направили прибързано или без внимателно предварително обмисляне. От друга страна, няма начин да бъде отменена същността на инструкциите без ренотаризация. Рискът със замяната на телефона в Ню Йорк е по-малък. В известна степен точно тази замяна ми позволи да задам един-два въпроса. Промените са проклятие за банкера. — Д’Амакур обхвана чашата си с пръсти.
— Да поръчам ли по още едно? — попита Джейсън.
— Не, благодаря. Това ще проточи дискусията ни.
— Вие сте този, който млъкна.
— Размишлявам, мосю. Хубаво ще е да имате предвид някоя приблизителна цифра, преди да продължа.
Джейсън го загледа, изучавайки го.
— Могат да бъдат пет — каза той.
— Какво пет?
— Пет цифри.
— Продължавам. Говорих с някаква жена…
— Жена? Как започна разговорът?
— Казах й истината. Като вицепрезидент на Валоа просто следвах инструкциите на Гемайншафт в Цюрих. Какво друго можех да кажа?
— Продължавайте.
— Казах, че с мен се е свързал някой, който твърди, че е Джейсън Борн. Тя ме попита преди колко време, на което й отговорих, че преди пет минути. Тогава тя живо се заинтересува от предмета на разговора ни. Точно на това място аз изразих безпокойството си. Фишът изискваше безпрекословно да се обадя в Ню Йорк, а не в Париж. Естествено, тя каза, че това не е моя грижа, че промяната е потвърдена с подпис и попита дали ще искам Цюрих да бъде уведомен, че някакъв служител на Валоа отказва да изпълнява инструкциите на Гемайншафт.
— Момент — прекъсна го Джейсън. — Коя е тя?
— Нямам понятие.
— Искате да кажете, че сте разговаряли толкова време и тя не ви е казала името си?
— В това е и същността на фиша. Ако има име — добре. Ако не, никой не пита.
— Но не сте пропуснали да попитате за телефона в Ню Йорк?
— Съвсем умишлено; необходима ми бе информация. Вие прехвърляте четири милиона франка, това е значителна по размер сума и по тази причина сте сериозен клиент, вероятно с още по-сериозни връзки тук и там… В такъв случай всеки първо се дърпа, но после се съгласява, после пак се отдръпва, само за да се съгласи отново; така се научават много неща. Особено ако отсрещната страна, с която разговаряш, проявява такава загриженост. А в случая, уверявам ви, тя я прояви.