— Без неприятности? Не искам неприятности.
— Моята фирма е една от най-уважаваните във Франция. Виждал си камионите й навсякъде.
— Не знам…
— Забрави го! — Борн посегна към дръжката на вратата.
— Какви са думите?
Джейсън протегна стоте франка.
— „Хер Кьониг. Поздрави от Цюрих.“ Ще ги запомниш ли?
— Хер Кьониг. Поздрави от Цюрих. Какво толкова трудно има?
— Хубаво. Хайде тръгвай. Аз ще бъда точно зад теб.
— Вие? Зад мен?
— Точно така.
Те тръгнаха бързо към микробуса, заел дясната част на платното, докато колите от уличното движение спираха и ги заобикаляха отляво. Микробусът е капан на Карлос, разсъждаваше Борн. Наемният убиец си е обезпечил начин да проникне и сред въоръжените куриери. Едно име и място на среща, изговорени по радиовръзка с определена честота, можеха да донесат на нископлатения куриер доста голяма сума пари. Борн. Пон Ньоф. Беше толкова просто. Куриерът явно не бе чак толкова загрижен да е точен за срещата, колкото да се увери, че войниците на Карлос са стигнали до Пон Ньоф навреме. Движението по улиците на Париж беше пословично; на всекиго можеше да се случи да закъснее. Джейсън спря шофьора на таксито и пъхна в ръката му още две двестафранкови банкноти: очите на мъжа се приковаха в него.
— Мосю?
— Моята компания е много щедра. Този човек трябва да бъде приучен към дисциплина и да не прави груби нарушения на правилата. След като кажеш: „Хер Кьониг. Поздрави от Цюрих“, просто добави „Уговорката се променя. В колата ми има клиент, който трябва да ви види“. Запомни ли?
Очите на шофьора се преместиха отново върху банкнотите.
— Не виждам нищо трудно — и взе парите.
Приближиха до микробуса откъм лявата му страна. Джейсън бе опрял гръб в стоманената ламарина и с дясната ръка под палтото държеше оръжието в колана си. Шофьорът се приближи до стъклото, надникна вътре и почука с пръсти по него.
— Хей, вие вътре! Хер Кьониг. Поздрави от Цюрих! — извика.
Стъклото се смъкна на не повече от два-три сантиметра.
— Какво значи това? — извика в отговор някой отвътре. — Вие трябваше да сте на Пон Ньоф, мосю!
Шофьорът не беше идиот, а и нямаше търпение да потегли колкото се може по-бързо.
— Не мен, тъпако! — изкрещя той, надвиквайки шума от уличното движение наоколо. — Предавам ти това, което ми поръчаха! Уговорката е променена. Ей там отзад има един човек, който иска да те види!
— Кажи му да побърза — нареди Джейсън, като вдигна пред очите му последната петдесетфранкова банкнота, но така, че да не го видят от прозореца.
Шофьорът погледна към парите, после отново към прозореца.
— Размърдай се малко! Ако не отидеш веднага да го видиш, ще си изгубиш работата!
— А сега изчезвай! — каза Борн.
Шофьорът се обърна, притича край Джейсън, грабна банкнотата и хукна към таксито си.
Борн зае мястото му, внезапно обезпокоен от това, което дочу през какофонията от свирещи клаксони и бучащи мотори на претоварената улица. От вътрешността на микробуса долитаха гласове. Не един човек крещеше по радиото, а двама си крещяха взаимно. Куриерът не беше сам. При него имаше още някой.
— Това бяха думите! Нали ги чу?
— Той трябваше да дойде при теб. Трябваше да се покаже.
— Което и ще направи. И ще ми представи парче кожа, което трябва да съвпада идеално! Ти да не мислиш, че ще го направи по средата на улицата в това движение?
— Не ми харесва!
— Плати ми, за да помогна на теб и на хората ти да намерите някого. А не за да си загубя работата. Отивам!
— Той трябва да е на Пон Ньоф!
— Я си гледай работата.
Чу се шум от тежки стъпки върху металния под.
— Идвам с теб!
Бронираната врата се отвори; Джейсън се извъртя зад нея, ръката му все още лежеше под сакото. В някаква кола срещу него едно дете беше притиснало лице в страничното стъкло с облещени очи. Детските черти бяха разкривени в грозна маска — детето просто се забавляваше. Пронизителни звуци от нервни клаксони, допълващи се взаимно, изпълниха пространството наоколо; беше се получило задръстване.
Куриерът прекрачи металния праг; дипломатическото куфарче беше в лявата му ръка. Борн чакаше и в мига, когато куриерът стъпи на земята, той затръшна вратата в тялото на втория, като стовари тежката стомана върху показалите се навън коляно и протегната ръка. Мъжът изкрещя и политна назад към вътрешността на микробуса. Джейсън изкрещя на куриера, размахвайки отрязаното парче кожа.
— Аз съм Борн! Ето го парчето! И дръж този пистолет в кобура си или ще загубиш не само работата си, а и живота си, мръсно копеле такова!
— Не съм искал да ви нараня, мосю! Те искаха да ви открият! Те не искаха да ви го дам, честна дума!