— Това не е толкова необичайно. Сигурна съм, че милиони други хора имат същите очи.
— Разбира се. Но колко от тях носят контактни лещи, когато зрението им е напълно нормално?
— Контактни…
— Точно това казах — прекъсна я Джейсън. — Някои видове контактни лещи се носят, за да се промени цветът на очите. Те са най-ефективни, когато очите са лешникови… Когато ме е преглеждал за пръв път, Уошбърн открил следи от продължителна употреба. Това също е едно от онези парчета, нали?
— Можеш да го интерпретираш както си искаш — каза Мари. — Ако е истина.
— Защо да не е?
— Защото въпросният доктор е бил по-често пиян, отколкото трезвен. Ти си го казвал. Трупал е предположение върху предположение и един господ знае кое е било рожба на алкохола и кое не. Той никога не е бил специалист. Не би могъл да бъде.
— Да, но в едно отношение беше прав. Аз съм хамелеон, програмиран да се приспособява в променлива среда. Искам да разбера чия е тази среда. Може би сега ще успея. Благодарение на теб имам един адрес. Някой там може да знае истината. Поне един човек, това е всичко, което ми е необходимо. Един, с когото да се сблъскам, да пречупя, ако е необходимо…
— Не мога да те спра, но за бога, бъди внимателен. Ако те познаят, ще те убият.
— Не там. Ще им се компрометира бизнесът. Това е Париж.
— Въобще не се шегувам, Джейсън.
— Аз също. Гледам на въпроса съвсем сериозно.
— Какво се каниш да правиш? Имам предвид как?
— Ще преценя на място. Ще видя дали някой обикаля наоколо с нервна и тревожна физиономия или пък очаква телефонът да звънне, като че животът му зависи от това.
— И после?
— Ще действам както с Д’Амакур. Ще изчакам отвън и ще го последвам, който и да е. Вече съм толкова близо, че няма начин да ми се изплъзне. И ще внимавам.
— Ще ми се обадиш ли?
— Ще се опитам.
— Ще откача, докато те чакам, без да знам нищо.
— Не чакай. Можеш ли да депозираш някъде тези бонове?
— Банките са вече затворени.
— Виж някой голям хотел. Там имат сейфове.
— Трябва да си гост на хотела.
— Наеми стая. В „Морис“ или в „Крал Джордж“. Остави куфарчето на рецепцията, но се върни тук.
Мари кимна.
— Поне ще има какво да правя.
— След това се обади в Отава да разбереш какво е станало.
— Ще се обадя.
Борн отиде до нощното шкафче и взе няколко банкноти от пет хиляди франка.
— С подкуп е по-лесно — каза. — Не мисля, че ще се наложи, но за всеки случай.
— Да — съгласи се Мари и продължи фразата си на един дъх. — Ти чу ли се? Току-що ми изреди имената на два хотела.
— Чух. — Той се обърна и застана с лице към нея. — Бил съм тук и преди. Много пъти. Живял съм тук, но не в тези хотели. Не на централните улици, поне така мисля. На такива, които не се откриват много лесно.
Моментът премина в мълчание, наелектризиран със страх.
— Обичам те, Джейсън.
— И аз те обичам — каза Борн.
— Върни се. Каквото и да стане, върни се при мен.
Осветлението на малки кръгли осветителни тела, монтирани в тъмнокафявия таван, меко и артистично обливаше с жълти петна манекените, облечени в скъпи рокли. Щандовете за бижутерия и аксесоари бяха покрити с черно кадифе, яркочервена и зелена коприна допълваше с вкус тази среднощна феерия, златото и среброто хвърляха отблясъци под дискретните лъчи на лампите. Ложите оформяха грациозни полукръгове и създаваха илюзия за допълнително пространство. „Ле Класик“ не бе малък, но не можеше и да се нарече голям търговски център. Представляваше просто красиво аранжиран магазин в една от най-скъпите търговски части на Париж. Пробните с врати и стени от матирано стъкло бяха в задната част, под балконите, където се намираха административните офиси. Покрита с мокет стълба тръгваше от дясната страна на нещо средно между приемна и малка телефонна централа, зад която седеше мъж на средна възраст. Видът му бе странен на фона на обстановката — той носеше старомоден официален костюм. Мъжът превключваше нещо по централата и говореше в микрофон — продължение на слушалката на ухото му.
Персоналът беше изцяло от жени, високи, слаби, с елегантни лица и тела, живи образци на съвременната мода, чиито вкус и интелигентност ги поставяха едно стъпало над посестримите им на свободния пазар и им осигуряваха тази добра работа. Малкото мъже, които се мяркаха наоколо, също бяха много слаби и елегантни, прилични на тръстики. Фигурите им се подчертаваха от добре ушити дрехи, жестикулираха бързо и отривисто и заемаха балетни пози при разговор.