— Ако се опитам да ви обясня станалото в Цюрих, ще ви се стори още по-неправдоподобно — каза Манинг. — Може ли да се върнем към обобщението?
— Един момент, ако обичате — проговори Дейвид Абът, докато палеше лулата си. — Струва ми се, че колегата от Съвета за сигурност спомена за нещо свързано с Каин, случило се преди шест месеца. Може би трябва да го изслушаме.
— Защо? — попита Жилет, с очи на сова зад лещите на очилата си без рамки. — Факторът време изключва всякаква връзка с Брюксел или Цюрих. Това също го споменах.
— Да, споменахте — съгласи се някогашният страховит Монах от тайните служби. — Все пак мислех, че някаква основа би могла да ни е от полза. Както също така споменахте, можем да се върнем на обобщението; то е пред нас. Но това няма връзка със случилото се; нека се заемем с Цюрих.
— Благодаря ви, мистър Абът — рече полковникът. — Ще прочетете, че преди единайсет дни, в нощта на двайсет и седми февруари, в Цюрих са били убити четирима души. Единият от тях е бил пазач на паркинг край река Лимат; може да се предположи, че първоначално не е бил замесен в работите на Каин, но това се е случило впоследствие. Други двама са били открити в една улица в западната част на града и на пръв поглед не са свързани със случая, с изключение на четвъртата жертва. Той има връзка с онези двама на улицата — и тримата са част от подземния свят на системата Цюрих-Мюнхен — и несъмнено е свързан с Каин.
— Това е този Шернак — каза Жилет, прочитайки обобщението. — Поне предполагам, че е Шернак. Името ми е познато и го свързвам в паметта си с данните за Каин.
— Прав сте — отговори Манинг. — Това име се появи първо в един доклад на военното разузнаване преди осемнайсет месеца и изникна отново година по-късно.
— Което означава точно преди шест месеца — намеси се деликатно Абът, поглеждайки Жилет.
— Да, сър — продължи полковникът. — Ако трябва някога да се даде пример за гнусен престъпник, това е Шернак. По време на войната е бил завербуван в Дахау. Той е чех. Понеже знаел много езици, започнал да води разпитите на концлагеристите, и то по-брутално от всеки друг надзирател в лагера. Изпращал е в газовите камери поляци, словаци и евреи, след като е извличал — и фабрикувал — от тях „уличаваща“ информация, която комендантите на Дахау искали да чуят. Правил е всичко възможно да угоди на началниците си, прилагайки какви ли не садистични методи. Но те не разбрали, че не те вписват проявите му в досие, а той техните. След войната избягал, краката му били откъснати от необезвредена мина, но въпреки подвизите си в Дахау успял да се уреди много добре. Каин го открил и го направил посредник при разплащанията за убийствата си.
— Почакайте малко! — възпротиви се енергично Ноултън. — Говорили сме и друг път за Шернак. Ако си спомняте, Управлението бе това, което първо го разкри; ние щяхме да го извадим наяве много преди това, ако Щатите не бяха действали под натиска на влиятелни антисъветски настроени фактори от правителството в Бон. Предполагате, че Каин е използвал Шернак, но не сте по-уверени в това, отколкото сме ние.
— Сега сме уверени — заяви Манинг. — Преди седем месеца и половина получихме донесение за човек, съдържател на ресторант, наречен „Драй Алпенхойзер“. Казаха ни, че бил междинна връзка на Каин и Шернак. Държахме го няколко седмици под наблюдение, но нищо не излезе; човекът се оказа просто пионка в подземния свят на Цюрих, това е всичко… След известно време го оставихме на мира — полковникът млъкна, доволен, че всички погледи са приковани в него. — Когато научихме за убийството на Шернак, решихме да блъфираме. Преди пет вечери двама от нашите хора се скриха в „Драй Алпенхойзер“, след края на работното време. Притиснали собственика и го обвинили, че работи с Шернак за Каин; пред очите им се разиграло страхотно шоу. Не можете да си представите колко шокирани били, когато мъжът буквално паднал на колене пред тях, молейки да го защитят. Признал, че същата нощ, когато е бил убит Шернак, Каин е бил в Цюрих и че всъщност се е виждал с Каин тогава и в разговора им станало дума за Шернак. И то в много негативен аспект.
Военният замълча отново, тишината нарушаваше единствено бавното и леко подсвирване на Дейвид Абът, който държеше лулата си пред набръчканото си лице.
— Ето, това вече е твърдение — изрече тихо Монаха.
— Защо Управлението не е било информирано за това донесение отпреди седем месеца? — попита остро Ноултън от ЦРУ.