Седяха близо един до друг. И двамата бяха облегнали ръце на плота за експерименти. Низ от колби, бехерови чаши и прозрачни епруветки ги отделяше от останалата част на класа и отклоняваше слънчевите лъчи, като деформираше всичко, което стоеше отвъд тази линия.
Матия съсредоточено работеше и не вдигаше очи от поне четвърт час. Биологията не му харесваше, но изпълняваше задачата със същата сериозност, с която подхождаше към всеки предмет. Органичната материя, така ранима и пълна с недостатъци, му се струваше неразбираема. Миризмата на нещо живо, която влажното парче месо упорито разпръскваше, не предизвикваше в него нищо друго, освен лека досада.
С чифт пинцети изтегли тънко бяло влакно и го постави върху стъкълцето. Приближи око до микроскопа и го нагласи на фокус. Записа си всяка подробност в тетрадката на квадратчета и направи уголемена скица на образа.
Денис въздъхна дълбоко. След това, сякаш скачайки с главата напред, събра кураж да го заговори.
— Мати, ти имаш ли някаква тайна? — попита приятеля си.
Изглеждаше, че Матия не го е чул, но ножчето, с което отделяше поредното мускулно влакно, му се изплъзна и издрънча на металния плот. Взе го с бавно движение.
Денис изчака няколко секунди. Матия стоеше неподвижен и държеше ножа вдигнат на два сантиметра от месото.
— На мен можеш да кажеш тайната си — продължи Денис.
Сега, след като се беше престрашил и направил крачка към вълнуващия интимен свят на приятеля си, лицето му пулсираше от вълнение и нямаше никакво намерение да изпусне плячката си.
— И аз имам една тайна — каза той.
Матия разряза на две мускула със сигурно движение на ръката, като че ли искаше да убие нещо, което беше вече мъртво.
— Аз нямам никаква тайна — отговори приглушено.
— Ако ти ми кажеш твоята и аз ще ти кажа моята — продължи да настоява Денис.
Придърпа стола си по-близо и Матия видимо се стегна. Гледаше втренчено и безизразно парчето месо.
— Трябва да завършим експеримента — прошепна с равен глас. — Иначе няма да можем да попълним данните в схемата.
— Въобще не ме интересуват данните — отвърна Денис. — Кажи ми какво си си направил на ръцете.
Матия преброи три свои вдишвания и издишвания. Във въздуха се движеха съвсем леки молекули етанол и някои от тях навлязоха в ноздрите му. Усети ги да се изкачват като приятно парене покрай хрущяла до основата на челото му.
— Наистина ли искаш да знаеш какво съм си направил на ръцете? — попита, обръщайки се към Денис, но загледан в бурканите с формалин, подредени зад гърба му, десетки буркани, пълни със зародиши и с ампутирани крайници на различни животни.
Денис кимна, тръпнещ.
— Тогава гледай — каза Матия.
Стисна ножа с петте си пръста. След това го заби между показалеца и средния пръст и го прокара до китката си.
7.
В четвъртък Виола я чакаше пред училище. Аличе вече я отминаваше с наведена глава, когато тя я спря, като я хвана за ръкава. Извика я по име и Аличе подскочи. Мислите й тутакси се върнаха към бонбона и така й се повдигна, че й се зави свят. Когато четирите мръсници те взимаха на мушка, не те оставяха повече на мира.
— Математичката иска да ме изпита — каза Виола. — А аз въобще не съм учила и не искам да влизам.
Аличе я погледна неразбиращо. Като че ли не се държеше неприятелски, но въпреки това й нямаше доверие. Понечи да се отдалечи.
— Ела да се поразходим — продължи Виола.
— Аз и ти ли?
— Да, аз и ти.
Аличе ужасено се огледа.
— Хайде де — пришпори я Виола. — По-добре да не ни виждат тук.
— Ама… — опита се да възрази Аличе.
Но Виола не я остави да продължи, дръпна я по-силно за ръкава и тя я последва, накуцвайки до спирката на автобуса.
Седнаха една до друга. Аличе се залепи за прозореца, за да остави повече място за Виола, като всеки момент очакваше да се случи нещо, нещо ужасно. Виола от своя страна сияеше. Извади червило от чантата и си го прекара по устните. После я попита дали иска и тя. Аличе поклати глава. Училището се отдалечаваше зад гърбовете им.
— Баща ми ще ме убие — прошепна тя.
Краката й трепереха. Виола въздъхна.
— Глупости, дай ми бележника си.