Докато го казваше, празният й стомах се преобърна. За момент се почувства безсрамна. Усети, че думите й са леко изнудване.
Матия изпъшка. После седна на леглото и започна да развързва обувките си.
Аличе се обърна с гръб, като се правеше, че избира риза, макар вече да бе избрала. Когато чу металическото издрънчаване на колана, преброи до три и после се обърна. Матия си събуваше дънките. Отдолу носеше меки сиви боксерки, най-обикновени, не изискани, каквито си беше представяла.
Аличе си помисли, че вече го е виждала по къси панталонки десетки пъти и че по гащи разликата не е голяма, но въпреки това усещаше лек трепет под четирите бели слоя на булчинската рокля. Той придърпа края на тениската си, за да се покрие, после бързо обу официалния панталон. Тъканта беше мека и лека. Като мина върху космите на краката му, те се наелектризираха и се изправиха като на наежена котка.
Аличе се приближи и му подаде ризата. Той я пое, без да вдига поглед. Беше отегчен от това безполезно представление. Срамуваше се да покаже тънките си ръце, редките косми на гърдите си и около пъпа. Аличе си помисли, че прави всичко възможно да направи сцената притеснителна. После й дойде на ум, че за Матия със сигурност вината е нейна, и усети, че гърлото й се стяга. Не й се искаше, но се обърна и го остави да си свали тениската, без да го гледа.
— И сега? — попита Матия.
Тя се обърна. Дъхът й спря, когато го видя в дрехите на баща си. Сакото му беше малко широко, не изпълваше напълно раменете, но въпреки това не можа да не си помисли, че е красив.
— Липсва вратовръзката — отговори му след малко.
Матия взе връзката в цвят бордо от ръцете на Аличе и инстинктивно прокара палец върху лъскавата тъкан. Някаква тръпка премина по ръката му и се спусна по гърба му. Усети дланта си суха като пясък. Веднага я поднесе към устата си и духна в нея, за да я навлажни с дъха си. Не издържа на изкушението да си прехапе един пръст, като се постара Аличе да не го види, но тя все пак забеляза.
— Не мога да направя възел — каза, провлачвайки думите.
— Ох, много си смотан.
Всъщност Аличе беше сигурна, че Матия не може да прави възел, и нямаше търпение да му покаже, че тя умее. Баща й я бе научил още като малка. Сутрин й оставяше връзката на леглото и после, преди да излезе, минаваше покрай стаята й и питаше: „Готова ли е връзката ми?“ И Аличе се затичваше към него с направения възел. Баща й навеждаше глава, като държеше ръцете зад гърба си, сякаш се покланяше пред принцеса. Тя премяташе връзката през врата му, той я стягаше и оправяше малко. „Съвършено“, казваше най-накрая. Една сутрин след злополуката бащата на Аличе намери връзката все още върху леглото, както я беше оставил. Оттогава винаги си правеше възела сам. Така и този малък ритуал изчезна, както много други неща.
Аличе направи възела, като размахваше тънките си пръсти повече от необходимото. Матия следеше жестовете й. Сториха му се много сложни, затова остави Аличе да му нагласи връзката около врата.
— Иха, изглеждаш много достолепен. Искаш ли да се видиш в огледалото?
— Не — каза Матия.
Искаше само да излезе оттам със своите дрехи.
— Снимка — извика Аличе, като плесна с ръце.
Матия я последва отново в нейната стая. Тя взе фотоапарата.
— Няма самоснимачка. Трябва да я направим, без да гледаме.
Придърпа Матия към себе си, като го прегърна през кръста. Той се вдърви и тя щракна. Снимката изскочи навън с бръмчене.
Аличе се отпусна върху леглото точно като булка след прекалено дългото празненство и започна да си вее със снимката.
Матия остана там, където беше, с чуждите дрехи на гърба си и с приятното усещане, че изчезва в тях. Светлината в стаята изведнъж се промени. От жълта стана синя и равномерна, защото и последният отрязък от слънцето се бе скрил зад отсрещната сграда.
— Сега мога ли вече да се преоблека?
Каза го нарочно, за да я накара да разбере, че й бе угаждал достатъчно дълго в тази игра. Аличе изглеждаше погълната от някаква мисъл и едва забележимо повдигна вежди.
— Само още едно нещо — прошепна и отново стана. — Младоженецът пренася булката през прага на ръце.
— Тоест?
— Трябва да ме вдигнеш на ръце и да ме занесеш там. — Аличе посочи коридора. — После си свободен.
Матия кимна. Тя се приближи и протегна ръце към него като момиченце.