Настава нощ. Попарени от сланата треви унило зашумяват и като да го унасят в несвестния си сън. Тъмна гъста мъгла дебнешком припада наоколо. Издалеч настръхнал вълк завива печално и ленивото му бауцание като продължителен погребален звон се носи над бърда и долини. Сур елен с настрени очи преброжда нататък и посърналите дървеса заронят пожълтели листи, които засипват лъкатушните пътеки към самотния гроб…