— Ще бъдеш ли така любезен да пуснеш едно кафе и за мен? — попита Ялмар, когато влезе в лабораторията. Натисна един прекъсвач и веднага силните луминесцентни лампи на тавана светнаха, а помещението се изпълни с музика. Тя се стори позната на Рока.
— Ама ти сериозно ли слушаш такива тъпотии? — попита Рока. Той свали сивата си качулка и изтръска снежинките от нея. — Това е Кики Даниелсон, нали?
— Точно така. Хубави вибрации. Евровизия, 1985-а — каза Ялмар. — Според мен съвършен шлагер. Ингела Форшман и Ласе Холм. Времетраене три минути и шест секунди, преходът към по-горна тоналност е точно на мястото си преди последния припев. А и самата Кики. Неповторима!
Ялмар стоеше със затворени очи и махаше с ръце в такт с музиката.
— Благодаря, изясни ми се. — Рока му подаде чашата с кафе.
Паренето в стомаха напомни за себе си още при първата глътка. Наистина белята вече беше сторена. Една чаша повече или по-малко едва ли щеше да промени значително нивото на стомашната му киселинност. Но Ялмар явно имаше брониран стомах. Дори Рока да изпиеше десетина чаши за един ден, в стомаха на колегата сигурно се изливаха двойно повече.
Рока усети вибрация в джоба на панталоните си, докато изчакваше, за да улови последните капки в картонената чаша. Той извади телефона и установи, че обаждането е от непознат номер. Със сигурност от журналист. Той се замисли дали да вдигне, но накрая изключи вибрацията и влезе в стаята.
Ялмар работеше бързо и методично, докато Рока стоеше до него. Когато дръпна един от намерените в дома на Кристина Кранс чували, се чу звук като от удар с камшик. Ялмар сложи долната част на чувала върху плота на масата под микроскопа. Прокара показалец по ръба, за да го заглади добре. След това взе парченцето, което бяха намерили в гората до трактора, и го постави с впечатляваща прецизност точно до чувала.
— Надявам се, че споделяш надеждите ми — каза той, без да вдига поглед от лещата на микроскопа.
— Нямам представа на какво да се надявам, но разчитам на теб.
— Всички найлонови чували от една и съща ролка имат една и съща шарка. Сигурно го знаеше?
— Чух го на курса по криминалистика, но обясни по-подробно, ако нямаш нищо против.
— Става въпрос за тънки линии, които се получават при производството — каза Ялмар и докосна с върховете на пръстите си малките винтове, с които се настройваше контрастът на лещата. — Виждат се на поляризирана светлина.
— Готино.
Рока хвърли поглед към мобилния си телефон. Екранът светеше. Отново същият номер.
„Не се отказват“ — помисли той.
— Разгледай това — каза Ялмар и направи място на Рока, на когото му се наложи да се подпре на ръба на масата, за да успее да седне. Той се наведе над лещата на микроскопа и присви очи. Виждаше ги ясно. Линиите. Бяха с различна ширина и така лесно се виждаше, че вървят от единия чувал до другия.
— Найлоновите чували, които бяха затрупани от снега, са от същата ролка, която намерихме в дома на майката на Петер Кранс — каза Рока бавно.
— Точно така — отвърна Ялмар. — Снегоринът, мобилната транзакция, найлоновите чували. Обади се на Самели, за да имаме разрешение за ареста.
Той застана срещу Рока с ръцете на кръста.
Тъгата се разля в гърдите на Рока и той преглътна с усилие.
— Веднага ще се обадя — каза и извади телефона си. Стресна се, когато видя, че имаше десет пропуснати обаждания от един и същи номер. Две съобщения на гласовата поща. Реши да ги прослуша по-късно. Първо прокурор Самели.
19 септември 2012 година
Вината никога не е на детето. Продължавам да го твърдя.
Злото ме беше открило и разбрах, не няма да се измъкна.
— Аха, ето къде си — каза ми той.
Злото беше и приятел на Монс.
Случайност. Или така беше писано?
Не разбирах какво е обяснението, но и не се съпротивлявах.
Лекарството, което ми бяха предписали, притъпяваше всичко. И най-хубавите, и най-лошите преживявания.
Забелязах, че Монс няма ни най-малка представа, че се познаваме, а и аз не му казах.
Не исках да разваля радостта му, въодушевлението му. Както винаги, когато негови приятели ни идваха на гости.
Той имаше своите навици с приятелите. Най-добрите места на стадиона, когато отборът беше домакин. Вечеря в центъра след това. Нощните клубове. Най-доброто за най-добрите, както казваше.