После отборът гостуваше на друг и Монс замина и ни остави. Отсъства няколко дни и всичко се случи точно тогава.
Радостта изведнъж се изпари, а злото зае мястото й.
Обзе ме паника, но не намерих сили да избягам.
„Монс не иска да ми заеме пари. Ти ли възразяваш?“ — попита той.
Той ми даде да разбера, че има дълг от хазарт, че е отчаян.
Опитах да го убедя, че нямам нищо общо с това.
„Все някаква причина трябва да има — каза той после и гневът завладя цялото му същество. — Не ми се вярва, че парите са свършили.“
Думите излизаха от устата му, а аз не можех да повярвам, че е истина. Момченцето. Нашият приятел. Във възрастното тяло на злото.
„Все така красива си, както когато бяхме малки“ — каза той после и се приближи.
Причерня ми, когато ме сграбчи.
„Монс продължава да взима онова, което ми принадлежи. Време е да си върна нещо.“
Мисля, че ако му бях отказала, всичко щеше да свърши още тогава. Но въпреки безразличието ми към живота, у мен все още беше останала частица инстинкт за оцеляване. Затова го оставих да прави каквото иска.
Цял живот се обвинявам, че не изтичах да потърся помощ онзи път в мазето. Но може би сега щях да получа прошка?
— След този разговор ще ме заобичаш — каза Пеле Алмен, когато Юхан Рока вдигна телефона.
— Това тепърва ще се види — отговори Рока.
Стоеше на една маса до кухненския ъгъл и оглеждаше празното помещение. Ялмар Албинсон си беше отишъл вкъщи, но Рока щеше да изчака, докато Алмен дойдеше в участъка. Заедно щяха да тръгнат по следите на Петер Кранс.
— Имам да ти кажа две неща — каза Алмен. — Започваме с онзи случай на насилие в „Грюнингсленгтан“. Гледах микрофилми в редакциите на „Худиксвалс Тиднинг“ и „Хелсингекурирен“ — вестниците, които най-вероятно са щели да пишат за тази история.
— Но не откри нищо?
— Не, нищо. Може би е било, както приятелят ти от „Грюнингсленгтан“ каза — било е потулено.
— А какво още имаш да ми кажеш?
Алмен се прокашля. После заговори с патос:
— Сега идва най-хубавото. Влязох в „Dur2“ и проверих онова разследване срещу жокея — каза Алмен. — По него е работил не само сегашният областен полицейски началник… а и някоя си Ингрид Бенгтсон.
Рока ахна.
— Дявол да го вземе. И разследването не беше засекретено?
— Не, колкото и да е странно. Но ако питаш мен, има някои пропуски. Заподозреният жокей се казва Фредрик Стрьомлунд. Един от служителите му твърдял, че инжектира средство за подобряване на резултатите на конете си — препарат, благодарение на който понасяли много по-добре млечната киселина. Казва се миоинозитол триспирофосфат. Действа в продължение на четирийсет и осем часа след инжектирането. Според служителя няколко коне платили с живота си, сърцата им не издържали на натоварването.
— Докъде е стигнало разследването?
— Когато дошъл моментът за разпита, мъжът, който подал жалбата, не се появил. Не могли да го открият. После разследването било прекратено поради липса на доказателства.
Рока продължаваше да слуша.
— Но не само това. Направих търсене в регистъра на шведските състезателни коне на Шведската асоциация по конни надбягвания.
— Божке, колко вълнуващо!
Рока се запита дали за него имаше нещо по-скучно от регистър на състезателни коне. Надали.
— Няма да мърмориш. Пуснах търсене за областния началник. Посочен е като съсобственик на три състезателни коня. Един от тях е умрял миналата година, само на четири години. Никой от конете не е постигнал кой знае какви успехи. Спечелили са по някое надбягване.
— Какво му е интересното на това?
— Конете са печелили, коефициентът на залозите е бил минимум 20.
— Точно като с Гуд Инъф — отбеляза Рока. — Започвам да ставам експерт по конни надбягвания.
— Именно — потвърди Алмен. — Мисля, че знам как е станало. Жокеите са прикрили истинското състояние на конете. Когато са били във възможно най-добра форма, им е направена инжекция, а после идва финалният спринт. Най-приближените на собственика на коня залагат големи суми и взимат наистина големите печалби.
— Разбирам — каза Рока. — Но в конните надбягвания не се ли взимат проби за допинг?
— Напротив — ако резултатите на някой кон се отклоняват от очакваното.
— Тези резултати, които си изровил, би трябвало да се отнасят към неочакваното, нали? Мамка му, става все по-хубаво.