— Знам, че си будна.
От гласа на Юханес косъмчетата на ръцете й настръхнаха. Нямаше да успее да се измъкне.
— Ти не ме харесваш — каза Евелина и усети как пулсът й се ускори.
— Не ми прехвърляй топката, малката. Обичам те, знаеш го. Но ако човек иска деца, трябва да прави секс, само че ти може би не си го разбрала? — контрира Юханес саркастично.
Тя добре го съзнаваше. Преди пет дни седеше на тоалетната чиния. Хвана найлоновото пликче при вдлъбнатинката, скъса го и извади белия тест за бременност. Както всички предишни пъти, едва успяваше да си поема дъх. Изпишка се. Засече времето. Надяваше се. Чакаше. Напразно. Проблемът беше, че той не разбираше как се чувства тя. Като провалила се.
Мислите й бяха прекъснати от добре позната ръка, която я погали леко по рамото и надолу по гърба. През тялото й пробяга трепет. Ръката се плъзна към кръста й, а после отпред по корема. Когато спря до пъпа, показалецът проследи заоблянето, а след това ръката продължи надолу под ластика на гащите. Тя изпъхтя, когато пръстите се спуснаха между краката й и потънаха в цепката. Там се размърдаха в кръг в несръчни опити да извикат насладата.
— Юханес… аз…
Тя се опита да се отпусне. Всичко щеше да приключи бързо, знаеше го. Но не се получаваше. Не можеше да се преструва повече. Стисна краката си, а после хвана ръката и я отдели от тялото си.
— Ти вече никога не искаш, мамка му! — изсъска той и се обърна.
Тя отметна завивката и седна в леглото. Ръцете й образуваха топла стена около тялото й и тънката нощница. Тя не можеше повече да пренебрегва предупредителните сигнали, които отекваха вътре в нея всеки път, когато телата им се доближаваха. А всичките им кавги й пречеха да извика и една конструктивна мисъл. Но тя си наложи да помисли.
Какво означаваше това чувство?
Дали копнежът й по нов малък живот беше толкова голям, че беше замъглил в съзнанието й значението на човека, който беше до нея?
Нейна ли беше всъщност вината, че се караха?
Тя преглътна, за да спре гаденето.
— Ти не разбираш нищо — каза, без да се обръща.
— Утре заминавам, знаеш — отвърна Юханес.
— И ще ми бъде страшно приятно.
Тя задиша бързо и стисна очи.
С толкова нетърпение очакваше заминаването му. Той щеше да отсъства един месец, да бъде от другата страна на Атлантическия океан. Когато се върнеше, щяха да се преместят в нов апартамент, по-голям. Тя имаше нужда от време, за да помисли. Да разбере какво означават чувствата. Най-после да бъде откровена със себе си и да се осмели да предприеме необходимите действия. Самата тя щеше да замине за Флоренция след една седмица. Беше време за „Пити Уомо“, едно от най-важните модни изложения за годината за марката „Тру Стайл Сторис“, където работеше. Нейна беше задачата да се погрижи изложението да бъде перфектното изживяване за всички важни клиенти. Екипът й щеше да работи денонощно, но тя знаеше, че командировката ще й помогне да събере мислите си.
— Честно казано, и на мен ще ми бъде приятно — каза Юханес.
— Какво искаш да кажеш?
— След всичките ни скандали — продължи той. — Мисля, че имаме нужда да се разделим за известно време. Ако не можем да общуваме, е по-добре да сложим край на връзката ни.
Всичко в нея се преобърна. Та това не бяха негови думи. Юханес не биваше да казва, че връзката им не върви.
— Ето, виждаш ли, ти не ме харесваш. Ще ти бъде приятно да не си с мен — каза тя.
— Изобщо не те разбирам. Не става въпрос за това, нали ти казах. Искам връзката ни да върви. Искам да стана баща. Искам ти да станеш майка на децата ни. Трябва да поговориш с някого. Дяволите да го вземат, тъкмо купихме и нов апартамент.
— Мислиш ли, че можем да решим проблемите?
За свое удивление тя чу умоляващия тон на собствения си глас. Просто така се получи, без да го иска, и не успя да се противопостави. Както винаги.
— Наистина не знам. Ужасно ми омръзна от това положение. Но искам да направя опит въпреки всичко.
Юханес се обърна настрани и придърпа завивката над главата си. Дискусията приключи.
Евелина усети добре познатия натиск върху гърдите. Не можеше да му позволи да я изостави. Всичко друго, но не и това. А и той беше свестен, нейният Юханес. Печелеше добре. Въпреки че често отсъстваше. Трябваше да бъде доволна. Кой й гарантираше, че ще може да намери по-добър?
Тя стана, излезе от спалнята и отиде до големия панорамен прозорец. Беше тъмно, а конусите от светлина на уличните лампи покрай кея падаха върху ледената покривка на водата. От другата страна бяха Сьодермалм и Танто с отдаваните под наем общински вили с градини, побелели от снега. Красивият Сьодермалм.