Монс го погледна отчаяно.
Рока повдигна вежди и Монс продължи:
— Понякога стоеше по цяла нощ, за да рисува. Седеше на пода. Пиеше вино и слушаше музика. Беше непоправима мечтателка, а аз бях реалистът във връзката ни.
Рока долови нежност в изморения поглед на Монс.
— Художничка ли беше?
— Мечтаеше да стане, а аз се опитвах да й помагам.
— Често ли се виждаше с майка си?
— Отношенията им са били доста напрегнати, доколкото разбрах. Всъщност Хена не ми е разказвала много за майка си. Аз се срещнах с нея само веднъж, преди да почине, а не мисля, че са се виждали много често и преди да се съберем с Хена.
Рока записа.
— Имаш ли някакво предположение защо отношенията им са били такива?
Монс помълча известно време.
— Нямам представа — каза и разтвори отчаяно ръце.
— Кога е починала майка й?
— Мисля, че преди около три години.
— Как го прие Хена?
— Не го коментира много. Разбра от баба си. Всъщност ми изглеждаше доста безразлична. Попитах я дали иска да отиде на погребението, но тя категорично отказа. Всъщност Хена е била най-близка с баба си. Родена е в Дания, но се преместили почти веднага в комуна, някъде в Южна Швеция, струва ми се. Но после тя отишла да живее при баба си и израснала при нея, на остров край брега на Дания. Бабата също почина, преди една-две години. Хена го прие много по-тежко.
— Срещал ли си се с нейния брат Бирк Педершен?
— Той щеше да ни идва на гости във Флоренция, но нещо се случи и си остана на лодката си.
— Хена имаше ли много приятели?
— Няколко. Нямала нужда от много приятели, така казваше, но малкото, които има, означавали много за нея. Най-добрата й приятелка се казва Каролина, живее във Флоренция.
— Какво означаваше Хена за теб?
— Що за въпрос е това? Тя ми беше съпруга. Майката на децата ми. Ти как мислиш?
Монс се наведе напред и се втренчи в Рока.
— Искам да чуя твоя отговор на въпроса — каза и също се наведе над масата.
— По дяволите, Рока. Та ти ме познаваш. — Монс удари масата с двете си ръце.
Рока стисна зъби и се втренчи в него.
— Познавах те. И по онова време не бях ченге. Отговори на въпроса.
Монс изсумтя и се обърна към адвоката, който затвори очи и му кимна дискретно.
— Окей. През по-голямата част от живота си съм живял лекомислено и безгрижно, въпреки че съм работил като вол, за да стигна там, където се намирам. Хена ме накара да видя свои страни, които никога по-рано не бях виждал, научи ме да надзъртам отвъд видимото. Тя… изваждаше на повърхността части от мен, които иначе никога нямаше да имат шанс да разцъфтят.
Монс се отпусна на стола.
— Обичаше ли я?
— Раз… разбира се, че я обичах. Що за въпроси са това, по дяволите? — Той се изправи толкова рязко, че столът падна, и се обърна към Стефан Фантенберг: — Вместо това се погрижи да потвърдиш алибито ми. Не възнамерявам да отговарям на нито един въпрос повече за любовния ми живот!
След това хвана стола за облегалката и го удари в бетонната стена.
— Може ли да направим пауза?
Стефан Фантенберг се изправи бързо и погледна извинително към Рока.
— Разбира се, но помни, че задавам само въпроси, които са важни за разследването. Не съм някакъв си журналист от жълт вестник — каза Рока и прекъсна записа.
Монс и адвокатът излязоха от стаята, а Рока стана от мястото си и направи една обиколка около масата. Той разбираше реакцията на Монс. Но ако проявеше прекалено много състрадание, нямаше да стигнат доникъде в разследването.
След няколко минути двамата се върнаха. Монс се беше овладял и седнаха.
— Трябва да те помоля да отговаряш на въпросите ми — каза Рока.
Монс прокара ръце през косата си и въздъхна.
— Това е най-ужасното нещо, което ми се е случвало. Рока, по дяволите! Жена ми е мъртва, а ти питаш дали съм я обичал!
— Разбирам, че ти е тежко, но аз решавам какви въпроси да задавам, това е положението. Как беше връзката ви?
Монс преглътна с усилие.
— Добре. Естествено, не беше толкова страстна след седем години и две деца, но въпреки това бих казал, че имахме хубава връзка в сравнение с много други.
Рока записа в бележника.
— Как се чувстваше Хена всъщност?
— Винаги е била меланхолична, малко мрачна. Настроенията й се меняха.
— Ти твърдиш, че не си убил Хена. Имаш ли представа дали някой друг е искал да й навреди?
Монс хвърли бърз поглед към Фантенберг, преди да отговори:
— Хена беше най-кроткият човек, когото можеш да си представиш, и на мравката правеше път. Така че не, нямам представа.