Бяха минали три часа от посещението на полицая. Той му беше задал въпроси за Хена. Кога са се видели за последен път. Въпроси за детството им. Какво е правил той самият в момента на убийството. Тежки въпроси, но полицаят изглеждаше доволен от отговорите и каза, че ще се свържат с него.
Бирк взе решение веднага; беше време да тръгва. Щеше да си стегне багажа с най-необходимото, после да поспи един час. След това щеше да се отправи на дългия път.
След разпита Юхан Рока отиде в стаята за почивка. Главата му пулсираше, а тениската му стягаше на врата. Вдиша дълбоко няколко пъти и помисли за живота на Хена. Такава трагедия. Никакви живи роднини, освен един брат на лодка някъде близо до Северния ледовит океан. Само няколко приятели, нищо повече. И мъж, който явно не я беше познавал истински.
След като погледна мобилния си телефон, той разбра, че журналистите са започнали да звънят. Гласът му на телефонния секретар ги приканваше да се свържат с отговарящия за връзките с обществеността в Йевле. Въпреки това имаше седем пропуснати обаждания и още толкова съобщения. Настояваха да им се обади. Заплашваха, че ще напишат статиите си дори без да са говорили с него, и казваха, че сигурно ще бъде по-добре, ако получи възможността да коментира. Той не смееше дори да си помисли колко им е напечено в Йевле.
Сложи пластмасова чашка на поставката на кафемашината и натисна копчето, което обещаваше много силно кафе. На една от масите имаше бял хартиен плик. На него пишеше „Сладкарница „Дакос“ и той не устоя на импулса да го отвори. Засмя се сам на себе си. В плика имаше една-единствена поничка с пудра захар. Полицейска поничка и полицейско кафе. Клише. Но беше невъзможно да устои на изкушението.
Часът беше пет следобед и сега, когато седна да си почине, умората го заля. Бърз разговор с Алмен, после щеше да потегли за вкъщи. Беше обещал на Виктор Бергман да излязат да купонясват и въпреки че в момента въобще не беше в обичайното си настроение за парти, знаеше, че няма да се измъкне. Първо загрявка в апартамента на Виктор по старите традиции. После излизане. От друга страна, можеше да се окаже забавно: щеше да се срещне с много от старите си приятели.
— Може ли да седна при теб?
Алмен се приближи към масата, на която беше седнал Рока.
Той се отпусна бавно на стола и поглади корема си, като се намръщи.
— Как си? — попита Рока.
— Стомахът ми се обажда пак — каза той. — Сигурно съм прихванал някоя гадна бактерия. Помниш ли, когато върлуваше свинският грип? Всички използваха дезинфектант за ръце и никой не се разболя. Сега не можеш да видиш нито едно шишенце с дезинфектант наоколо. Трябва да се пести, разбира се.
Рока кимна бавно.
— Какво ще кажеш след разпита?
— Разбрахме малко повече за Хена, но не много. Той не беше много словоохотлив. Трудно е да се каже дали защото е съкрушен, или защото премълчава нещо — каза Алмен и не успя да скрие едно оригване.
— Съгласен съм — рече Рока. — Не трябва да забравяме, че е хитър.
Яна стоеше до печката и пълнеше термос с вода от една тенджера.
— Какво мислиш за всичко това, Яна?
Тя се обърна бързо към тях.
— Монс е невинен, твърдо съм убедена в това — отговори лаконично.
— Окей. Това тепърва ще се види. Как си представяте следващата стъпка, докато чакаме да се появи нещо по-конкретно от инстинкта ни?
— В най-добрия случай утре ще получим списъците с географските позиции от „Телия“.
Яна разтвори отчаяно ръце и не изглеждаше по-обнадеждена от Рока.
— Между другото, как мина със социалната служба? Кога ще можем да разговаряме с децата? — попита Рока.
— Те са при баба си й дядо си — каза Алмен. — Най-после са успели да заспят дълбоко и имат нужда да си починат добре.
— Естествено. Просто ще трябва да почакаме. Би ли желал да се поразровиш в тази история със „Солентос“? Обади се на Юнас Андершон от Националната криминална полиция и кажи, че аз питам.
Алмен го изгледа продължително.
— Рано или късно всичко излиза наяве — каза, като гледаше Рока в очите.
— Разбира се — изрече Рока кратко. — Рано или късно.
Алмен се изправи и бутна стола към масата.
— Веднага ще проверя. Ако не се заседя в тоалетната.
Той се присви и забърза.
— После си отиваме вкъщи да почиваме — каза Рока. — Яна, ти живееш тук в центъра, нали? Имаш ли желание да ме ескортираш донякъде?
Яна спря рязко и се обърна.
— Мислех да остана. Вечер работя най-добре. — Тя се обърна към мивката.
„И рано сутрин“ — помисли Рока.
— В момента няма много за правене. — Той се прозя. — Досега сте работили много здраво. Използвай шанса да си починеш. Никога не се знае кога ще можеш да спиш пак.