Рока огледа Яна. Според слуха тя беше изключително интелигентна и аналитична, способна да дава всичко от себе си, за да разкрие престъпленията. Той плъзна погледа си по очертанията на тялото й, от главата до петите. Започваше да подозира, че е прав в предположенията си, че тя тренира усилено.
— Хайде, ела да се поразходим — настоя той.
Яна се размърда нервно.
— Но аз… не мога да се отдалечавам много. Трябва да си взема колата по пътя към вкъщи.
Едва бяха излезли на тротоара пред участъка, когато някой тикна микрофон под носа на Рока. Дребното лого говореше, че е на един от националните телевизионни канали.
— Искаме да ви зададем няколко въпроса за убийството в Сколбу — изрече една жена с черно пухено яке и избута напред свой колега с камера на рамото.
— Трябва да ви помоля да се обърнете към отговарящия за връзките с обществеността в Йевле. Предполагам, че знаете как да се свържете с него — отговори Рока и ускори крачка.
Яна вървеше до него, пъхнала ръце в джобовете на пухеното яке и с лице, обърнато на другата страна.
— Вие ли работите по убийството? Засегнат е един от най-известните хора в Швеция. Трябва да разберете, че е наложително да отговорите на въпросите ни.
Журналистката трябваше да тича, за да върви рамо до рамо с Рока.
— Вие си гледайте вашата работа, а аз ще си гледам моята — отвърна той. — Обърнете се към Йевле.
— Въпреки това ще направим репортаж, да знаете — предупреди журналистката задъхано. — Не е ли по-добре да получите възможност да коментирате?
Рока поклати глава и накрая журналистката свали микрофона и се спря.
Рока и Яна продължиха по улица „Нора Шюркогатан“.
— Откога работиш тук в Худиксвал? — попита той.
— От осем години — отвърна Яна и се втренчи в покрития със сняг тротоар.
— С какво си се занимавала преди това?
— Изкарах стажа си в Стокхолм, там съм родена, така че това беше най-естественият избор. После работих една година в „Опазване на обществения ред“ в Западния район.
Той потрепна, когато тя спомена участъка, в който самият той беше работил няколко години.
— Тогава сигурно знаеш кой е Яне Хилмершон? — попита той въодушевено и разказа за бившия си колега, който беше неразделно свързан с този участък. Полицай от отдел „Опазване на обществения ред“, висок два метра и тежащ сигурно сто и петдесет килограма, с огромен нос и глас, преминаващ във фалцет.
— Не — каза Яна.
Нима? Виж ти.
Завиха по „Стургатан“ и тръгнаха към източните части на града. Рока случайно докосна Яна и тя веднага отстъпи настрани, за да увеличи безопасното разстояние между тях.
— Имаш ли роднини тук на север?
— Не. Родителите ми са покойници. Единствено дете съм.
— Аха. — Рока се замисли за собственото си положение. На практика и неговите родители бяха мъртви. Сприхави пенсионери без никакъв живец. А всъщност и той беше единствено дете, защото от петнайсет години не беше виждал брат си.
— С какво се занимаваш, когато не работиш? — попита той в нов опит да поддържа разговора.
— Почти непрекъснато работя. Но за мен е важно да тренирам.
„Право в десетката“ — помисли той.
— Тренировки с тежести и бягане, нали?
— Да, по много и от двете.
Яна вдигна качулката на пухеното си яке и заби брадичка в яката.
— Може би ще ме вземеш със себе си в залата — каза Рока. — Имам нужда да започна да тренирам, гърбът ми е много зле. Понякога едва ставам от леглото сутрин. Докторът казва, че само тренировките ще ми помогнат, но ми е страшно скучно.
Яна го погледна.
— Утре. Тренировка с тежести в мазето. В шест.
Рока се стресна.
— Сутринта ли?
— Точно така — отговори тя.
— Сетих се, че нямам дрехи за тренировка — каза Рока. — А сега всички магазини са затворени, много жалко.
Яна му отправи тъмен поглед. А после се спря.
— Ето я колата ми.
Рока огледа колите до тротоара. Коя беше нейната? Королата, Голфът или…
Чу се изсвирване и купето на един черен мерцедес светна. Заемаше място колкото королата и голфа заедно.
— Майко мила — каза Рока. — Яка бричка.
Без да каже нито дума, тя отвори вратата и извади стъргалка за лед. След като я прокара няколко пъти по предното стъкло, Яна зае шофьорското място. Двигателят забоботи, а Рока се наслади на звука. Наблюдава я, докато тя с известно усилие изкара колата на улицата и потегли. Когато се изгуби от погледа му, той обърна очи към празния паркинг, а после се усмихна на себе си и закрачи.