Погледът му достигна до старите червени рибарски складове край Мьолиен, където беше ял прекалено големи порции сладолед от машина в детството си и където ходеха с приятелите му, когато започнаха да остават прекалено до късно вечер. Малко по-нататък се намираше Малнбаден — плажът, където той, без да се поколебае, се хвърляше във водата е температура тринайсет градуса през лятната ваканция.
Училищните години бяха трудни. Струваше му се, че никой не го разбира и беше настроил всичко и всички срещу себе си — и учениците, и учителите. Те гледаха на него като на член на улична банда, а той правеше всичко по силите си, за да оправдае очакванията им.
Той се усмихна и изсумтя тихичко при спомена за тази своя версия, която тичаше по улиците тук преди двайсетина години. Кой да предположи, че той ще оцелее? А и че ще се върне в Худиксвал. И то като полицай.
Той затвори очи и постоя така. После ги отвори и погледна към Шьопманбериет. Там беше наблюдателницата, където се събраха след завършването на гимназията, когато слънцето залезе съвсем за кратко. Стомахът го присви. Любимата Фани. Светлото бъдеще е наше. Млади, но твърдо решени. Заедно щяха да открият света. Чувствата, които обхванаха гърдите му и все повече се засилваха, бяха не само непознати, но и плашещи. Толкова здравият обикновено бент на долния му клепач сега не успя да задържи първата капка. Тя бликна от слъзния канал, който той смяташе за завинаги пресъхнал. Потече по бузата му, а после наболата брада я разнесе и попи. В Худиксвал беше неговата история, отчасти изтикана в дъното на съзнанието, и преместването тук означаваше неизбежен сблъсък с нея.
Докато седяха в конферентната зала, отново заваля сняг. Яна Вайсман се размърда на стола, Пеле Алмен прокара ръце през косата си, а Ялмар Албинсон стоеше изпънат като струна и с поглед, отправен право напред. Знаеха, че Юхан Рока току-що е разговарял със съдебния лекар по телефона. Той срещна погледите на колегите си.
— Първо искам да кажа, че в НКЛ са извършили анализа на барутните остатъци рекордно бързо — започна той. — Нито следа върху дрехите или ръцете на Монс Сандин, нито по костюма на Дядо Коледа, а това, разбира се, е в негова полза.
— Значи можем да приемем, че Сандин ще бъде освободен скоро — обади се Пеле Алмен. — Какви муниции са използвани?
— „Браунинг“, калибър 7,65. Изстреляни със стара „Застава М70“. Не най-мощното оръжие, но от два метра разстояние е предостатъчно.
— Значи не разполагаме с кой знае какво. В Швеция в момента е пълно с такива — каза Пеле Алмен.
— Точно така — отвърна Рока. — А Сандин най-вероятно ще бъде освободен. Въпреки че все още имам чувството, че не всичко е изяснено. Както и да е. Ето доклада от аутопсията на Хена. Получихме предварително становище и мога да кажа, че резултатите са и очаквани, и неочаквани.
Рока срещна погледите на колегите си. Никога по-рано не му се беше случвало да бъде предмет на неотлъчното внимание на трима души.
— Хена е щяла да умре дори ако Дядо Коледа не беше почукал на вратата й — съобщи той.
В този момент всички замръзнаха по местата си и притихнаха.
— Какво искаш да кажеш? — възкликна Алмен накрая.
— В кръвта на Хена е имало изключително висока доза флунитразепам.
Другите го погледнаха въпросително.
— Мога да ви осведомя, че по-популярното наименование е рохипнол — каза Ялмар, като вдигна показалец във въздуха и огледа останалите над рамките на очилата си.
— Точно така. Флунитразепам е активното вещество в рохипнол. Дори ако извършителят не й беше дошъл на гости, тя е щяла да умре от свръхдоза горе-долу в същия момент.
— Как е възможно? — попита Алмен. — Искам да кажа, на рохипнола сигурно му трябва време, за да подейства? Този, който е произвел изстрелите, сигурно не я е подготвил известно време преди това? Струва ми се излишно, най-малкото се губи време.
Рока кимна в знак на съгласие.
— Близо е до ума да се предположи, че самата Хена се е нагълтала с хапчетата.
— Значи странна смесица от убийство и самоубийство — каза Алмен.
— Да — отговори Рока.
— Прекомерната употреба на лекарството може да доведе до зависимост — вметна Ялмар. — Между другото регистрацията на рохипнол е прекратена през две хиляди и четвърта година и препаратът вече не се предлага.
— Съвсем правилно — каза Рока. — Но в Италия положението може би е различно. А ако човек наистина иска, не е особено трудно да се снабдиш с медикамента и по незаконен начин.