Сервитьорът се приближи до масата и взе поръчката. Евелина избра варени миди, но без гарнитурата от пържени картофи, и чаша шардоне. Юханес поръча яхния. Двамата се облегнаха на столовете в очакване на храната.
— Съжалявам, че трябва да те оставя да се оправяш сама с всичко по продажбата — каза Юханес.
Брокерът се беше свързал с тях по-рано същия ден. Апартаментът им бил продаден, а купувачите изразили желание да се нанесат по-рано. В замяна Евелина и Юханес щели да получат петдесет хиляди крони допълнително.
— Няма нищо. Нали имам няколко дни отпуск, преди да замина за Флоренция. Така или иначе мислех да работя от вкъщи през това време.
— Чу ли се какво каза току-що? — попита Юханес. — Имаш няколко дни отпуск, но ще работиш от вкъщи?
За нея беше съвсем естествено. Тя работеше, докато изпълнеше поетите ангажименти. Дори да беше за сметка на свободното й време.
— Как ще решиш въпроса с квартирата, докато получим достъп до новия апартамент? — попита Юханес след това.
— Нали ще остана във Флоренция няколко седмици. А после мога да живея при някоя приятелка, докато дойде време за пренасяне.
— Можеш да отседнеш и в някой хубав хотел. Мисля, че го заслужаваш — каза той и намигна на Евелина. Тя му се усмихна за кратко. Ако от нещо й беше дотегнало в този живот, то беше да живее в хотел.
— Изглеждаш малко разсеяна — каза той. — За нещо конкретно ли мислиш?
Евелина отметна бързо назад косата си с едната ръка.
— Няма нищо. Само съм малко изморена.
Донесоха поръчките им и те започнаха да се хранят мълчаливо. Тя вдигна една мида и изчопли жълтеникавата буца от черупката. Не беше толкова вкусно колкото обикновено и й трябваше време, за да преглътне. Тя наблюдаваше Юханес, докато той ядеше. За известно време се унесе в спомени. Три години назад. Вечерта, когато го видя за първи път. Яркосините очи в перфектно съчетание с русата коса с едва забележими по-тъмни кичури тук-там, носеща белега на безбройните регати, в които беше участвал на Карибите онази зима. Той беше един от най-често наеманите ветроходци в Европа и собствениците на лодки се редяха на опашка, за да управлява точно тяхната лодка в различните регати, и бяха съгласни да платят луди пари. Тя веднага си падна по него. Точно той щеше да бъде баща на децата й, а тя искаше това да стане веднага. Двамата си подхождаха толкова много. Цялото тяло й подсказваше, че той е точният мъж. Най-накрая.
Онази нощ си взеха стая в хотел. Едва бяха затворили вратата зад себе си, когато той хвана ръцете й и я притисна до стената. Тя едва успя да реагира, когато той я подхвана под бедрата, повдигна я и проникна толкова мощно в нея, че тя остана без дъх. Положението беше такова, че тя нито можеше, нито искаше да удържи желанието си и му извика да свърши в нея, копнежът на двамата да създаде живот точно в онзи момент и той се изпразни в нея, без да се поколебае, отново и отново. Сутринта мина по същия начин. После нямаше и ден, без да правят секс. Да се любят. С него тя можеше да стигне на края на света, без да се изкуши да кривне нито веднъж и без да изпитва нужда да търси одобрението му. Беше намерила онова, което търсеше. Така си мислеше тогава.
Но кой беше мъжът, който седеше срещу нея сега? Той набождаше хапка след хапка с вилицата. С леко отворена уста дъвчеше храната. Звукът я отвращаваше. Той остави приборите и вдигна поглед към нея.
— Евелина. Сериозно смятам, че трябва да намалиш темпото в работата. Всички, е които се консултирахме, казаха, че се забременява по-трудно, ако си стресирана.
Цялото й тяло се напрегна.
— Не можеш ли да спреш да ми обясняваш как да забременея! — изкрещя и захвърли приборите на масата.
Хората от околните маси я погледнаха възмутено.
— Успокой се — каза Юханес на висок глас. — Да не повярва човек, че не можем дори да седнем да вечеряме спокойно.
— Ти си този, който непрекъснато поставя въпроса за децата — отбеляза тя.
— Мислех, че е важно за теб — отвърна той и избърса устата си.
Евелина се изправи и изпи цялата си чаша. Когато я остави, тя се счупи и парченцата стъкло се пръснаха по масата. Без да каже нито дума, тя излезе от ресторанта.
Вратата на конюшнята веднага поддаде, когато той я натисна. Трябваше само да влезе, точно както се бяха уговорили. Лампите на тавана осветяваха с топла светлина добре пометения под. Той погледна нагоре и попадна право на една камера. Усмихна се и помаха бързо, преди да се шмугне към вътрешността на конюшнята. Забеляза движение в някои от боксовете, покрай които мина. Състезателни коне, струващи по няколко милиона. Мъжът е елегантния костюм му беше наредил да се движи внимателно, за да не ги подплашва излишно, и той вървеше на пръсти с маратонките си.