Ако ти искаше, това никога нямаше да се случи.
Тя го прочете няколко пъти, без да разбира. Беше изпратен от номер, който не беше запаметен в телефонния й указател. Сигурно някой се беше объркал. Тя изтри съобщението и излезе от асансьора.
Когато пъхна ключа в ключалката, хвърли поглед към листчето с фамилиите им, което беше залепено отстрани до вратата. Тя и Юханес. Сега и завинаги?
Затвори вратата и свали палтото си. Когато влезе във всекидневната, застана до библиотеката. Там имаше редица черно-бели снимки и погледът й веднага беше привлечен от една от тях. Двамата с Юханес на гол остров в Стокхолмския архипелаг предишното лято. Тя седеше пред него, а той беше сложил ръце на раменете й. Снимката беше силно контрастна, но въпреки това се виждаше как слънцето блещука във водата. Тя се подразни как от силната светлина бръчките около очите й също се очертаваха ясно, но все пак не можеше да отрече, че снимката е хубава.
Евелина седна на дивана с компютъра в скута и се огледа. На облегалката бяха подпрени една до друга възглавници в три нюанса на сивото. Пердетата висяха добре изгладени от тавана до пода, а осветлението на тавана беше разпределено равномерно. В купа от неръждаема стомана бяха подредени старателно на купчинка няколко лайма. Нищо не беше променяно от момента на огледа досега. Липсваше каквато и да било незавършеност, всичко, което свидетелстваше, че тук всъщност живее и диша някое човешко същество. В съзнанието й се натрапваше и усилваше някакво усещане, че мястото й не е тук. Това наистина ли беше нейното гнездо, нейният източник на сигурност?
Тя отвори aftonbladet.se. Убийството в Худиксвал беше централна тема в новините. Кожата й настръхна, докато преглеждаше статията. Тя бързо въведе адреса на туристическата агенция, с която „Тру Стайл Сторис“ имаше договор за сътрудничество, и влезе в профила си. Побиха я тръпки и не можеше да си намери място. Приглади косата си зад ушите и се съсредоточи върху текста на екрана. Самолетните билети можеха да се презаверят и пред нея се показа маршрутът на полета. Работата, която й предстоеше, можеше да бъде свършена не по-малко успешно и във Флоренция, а италианците щяха да полудеят от щастие, ако тя им помогнеше на място, вместо да им дава нареждания по телефона.
Тя намери полет три и половина часа по-късно. Можеше да се чекира онлайн. А ако побързаше, щеше да успее да опакова най-важните вещи в кашони, а после да наеме фирма за хамалски услуги, която да се погрижи за останалото. Защото ако щеше да бяга, не искаше да се връща, преди да стане време да предаде този апартамент. До стената във всекидневната бяха струпани кашони. Тя започна веднага и разгъна първия.
„Преместване — помисли си. — Ново начало.“ А после погледна пак към снимката на етажерката. Тя и Юханес. Правилно или неправилно? Правилно или неправилно?
Тя отнесе кашона в кухнята и отвори шкафа с порцелана. Свали една чиния от „Вилроа и Бок“. Подарък от мама за трийсетия й рожден ден. Прокара пръсти по завъртулките по ръба на чинията. Помисли, че е студена като майка й.
Ръката й трепереше, когато сложи чинията в кашона. Хвана следващата, но я изпусна, а когато тя падна в кашона, се счупи по средата. Очите й се насълзиха. Тя преглътна. Протегна се за следващата чиния. Нарочно я изпусна в кашона. Взе цяла купчина чинии и ги пусна да паднат. Гледаше как направените без топли чувства подаръци се чупеха, един по един. Със стичащи се по бузите сълзи отиде до шкафовете в коридора. Отвори един и събори на пода всички красиви калъфки за възглавници и завивки. Някои хвърли в един кашон, а останалите — в друг. Дръпна капачката на един черен маркер и допря дебелия писец до картона. С главни букви, изписани с трепереща ръка, тя направи окончателното. Написа ЮХАНЕС на единия кашон и ЕВЕЛИНА на другия. Късаше с него. Беше принудена.
Монс Сандин изпитваше облекчение, когато влезе в дома на Петер Кранс. Приятелят му живееше на най-горния етаж на една кооперация от двайсетте години, в най-централната част на Худиксвал. Стаите бяха с високи тавани и байцвано в бяло чамово дюшеме. Монс беше идвал последно тук преди десет години — преди да се запознае с Хена. В миналото винаги Петер му ходеше на гости — на местата, където го отвеждаше кариерата. Апартаментът създаваше някакво усещане като за убежище, а това беше изключително приятно.