Петер се приближи и го прегърна за кратко, но силно. Когато го лъхна приятен мъжки парфюм, Монс осъзна колко отдавна самият той не е взимал душ.
— Най-накрая — каза Петер. — Направо е невероятно, че им отне толкова време да проумеят, че си невинен.
Монс кимна. Вътрешно кипеше от чувства. Непривични и непознати. Имаше нужда да поговори с някого, но разговорите по теми извън света на спорта му бяха чужди. Дори с най-добрите приятели.
— Може би е странно… но чувствам най-вече празнота — каза той. — Наистина беше прекрасно да видя отново децата, въпреки че е ужасно да се опитвам да им обясня, че повече няма да могат да видят майка си. Те не разбират. Мислят, че само е заминала за малко. Че скоро ще се върне вкъщи.
— Има ли кой да ти помогне — психолог или нещо подобно? — попита Петер и прокара ръката си през къдравата си коса.
— Получих много добри съвети, но не е лесно… Да се грижа за децата и в същото време да се справям със собствената си скръб.
— Къде са те сега?
— При майка ми и баща ми. Имах нужда да се махна оттам. Да прекарам малко време в обстановка, която не ми напомня непрекъснато за Хена.
— Искаш ли нещо за пиене? — попита Петер и разтвори ръце.
— С удоволствие. Ти какво пиеш?
Монс погледна към масата във всекидневната и помисли колко добре щеше да му дойде една бира и колко приятно щеше да бъде да притъпи чувствата.
— Всъщност отворих една бира — каза Петер. — Ти искаш ли?
— Предпочитам минерална вода, ако имаш — каза гостът и се прокашля.
— Разбира се.
Петер тръгна пред него, влезе в кухнята и отвори хладилника.
— От полицията казват, че Хена била натъпкана с рохипнол — каза Монс зад гърба му.
— Рохипнол ли? — Приятелят му се обърна. — Мислех, че само непълнолетните престъпници използват рохипнол. Откъде го е взела?
— Наистина нямам представа — отговори Монс. — Това всъщност е сънотворно. Може би някой лекар във Флоренция й го е предписал.
Петер поклати глава.
— Освен това от полицията казват, че Хена съвсем доскоро е била бременна — добави Монс.
— Как така бременна? — попита Петер и излезе в антрето с бутилка вода в ръката.
— Съдебният лекар установил, че матката й била уголемена, както се случвало, когато жената наскоро е била бременна. Имала и силен кръвоизлив. Вероятно е пометнала или е направила аборт.
— Ти не си ли знаел?
Петер изглеждаше шокиран.
— Не — въздъхна Монс. — Но знам, че наскоро беше на лекар. Имаше някакъв проблем с яйчниците и не видях нищо странно в това. А и бременността не може да е била много напреднала, изобщо не й личеше. Сега полицията ще продължи да се рови в това. Дори не знам при кой лекар е била, само че е било в Худиксвал.
— По дяволите. — Петер отвори бутилката и я подаде на приятеля си. — Ела да седнем вътре.
Той влезе във всекидневната.
— Но… сигурно е забременяла от друг — изрече Монс колебливо. — Трябва да има половин година, откакто последно правихме секс.
Той се отпусна на един от черните триместни дивани.
— И ти ми разказваш това съвсем спокойно — изненада се Петер.
— Може да звучи странно, но ми е съвсем безразлично — отвърна Монс. — Смятам, че направих всичко по силите си, за да може Хена да се успокои. Реших да пренебрегна кариерата си и да се преместим тук, за да може да се чувства в безопасност. А тя се е срещала с друг зад гърба ми.
— Ти също не си безгрешен, така че може би щеше да си затвориш очите за изневярата й?
Петер закри демонстративно лицето си с ръка.
— Оттогава мина много време — отвърна Монс лаконично.
— Мислех, че такива простъпки се помнят дълго — каза приятелят му, който по някаква причина не искаше да смени темата на разговора.
— Не искам да говоря за това, честно ти казвам. Уважи волята ми — натърти Монс.
— Добре, добре — каза Петер и вдигна ръце.
Монс изпразни бутилката на няколко глътки и я остави.
— Знаеш ли кое е най-лошото? — попита. — Празнотата. Все едно стоя до ръба на пропаст и когато погледна надолу, всичко е черно. Какво ще правим сега, да останем ли тук? Да се върнем ли в Италия? Какво ще правя аз оттук нататък? Отложил съм взимането на всички решения за бъдещето. Мислех само за преместването и за Коледа — да зарадваме децата. А как ще мога да се грижа за тях? Това беше отговорност на Хена — да бъде с децата. Наистина и аз бях част от семейството, но тя беше източникът им на сигурност, когато мен ме нямаше. Та аз не знам дори как се варят макарони, по дяволите.
Той опря лакти на масичката пред дивана и отпусна лицето си върху ръцете. Никога не беше разголвал така душата си пред някого от приятелите си, но сега просто стана от само себе си.