Рока затаи дъх.
— Разбира се. Ще се погрижа. Но…
— Какво?
— Въпреки всичко предлагам преди това да посветим Бенгтсон в плановете ти.
— Защо?
Самели въздъхна дълбоко.
— Само искам всичко да бъде наред. Да успееш с разследването.
Рока срещна погледа на Самели и реши да не се влияе от тревогата в очите на прокурора.
— Мисля, че ще загубим инерция, ако Бенгтсон тръгне по заобиколните си бюрократични пътища.
Самели сви рамене.
— Добре. Имам ти доверие. Веднага ще се обадя.
— Супер. Аз ще поговоря с Бенгтсон.
Рока се изправи. Щеше да каже на Бенгтсон. След това. Първо щеше да отиде на рецепцията и да ангажира Фатима Воа като личен туристически агент.
Парапетът около хиподрума беше леденостуден. Но това не правеше впечатление на Урбан Енстрьом, докато се държеше за него с голи ръце. Той се наведе напред, за да вижда по-добре. Трябваше да бъде съвсем наблизо, за да не пропусне нито секунда от развръзката.
Запъхтяното дишане беше придружено от отчетлив тропот на копита върху замръзналия хиподрум. Дъхът на конете образуваше покривка от пара над групата, която в момента се приближаваше към последния завой преди финалната права.
— Фаворитът се влачи като охлюв — каза той победоносно и сръга в ребрата стоящия до него. Мъжът го погледна с крайчеца на окото си и изръмжа нещо в отговор. Енстрьом попипа бялата квитанция за залог. Беше направил печеливш избор, знаеше го.
— А на кой кон си заложил, по дяволите? — зачуди се мъжът.
— Уейт-тил-ю-уин. При коефициент трийсет — отвърна Урбан Енстрьом и се ухили.
— Та тя е само пълнеж — засмя се мъжът. — На фаворита победата му е вързана в кърпа. Стрьомлунд никога нямаше да го пусне в надбягване от толкова ниска категория, ако не беше сигурен, че ще спечели — каза той уверено.
Урбан Енстрьом се замисли. Само той ли беше видял очевидното? Уейт-тил-ю-уин изглеждаше като сигурна победителка на пробния старт, когато жокеите прекараха конете покрай трибуните, за да покажат на играчите в каква форма са днес — нещо, което често беше по-показателно от резултата в последните състезания. Въпреки че кобилата само беше преминала в лек тръст покрай него, на Урбан Енстрьом му се беше сторило, че вижда нещо в езика на тялото й — някаква енергия и устрем напред. Почти можеше да се каже, че жокеят не иска да покаже колко е добра кобилата. Това беше трудно доловимо за нетренирано око, но той беше напълно сигурен, че е видял възможностите й.
Той се обърна и хвърли бърз поглед към остъкления ресторант най-горе на трибуната. Топлата светлина падаше върху мъжете с елегантните костюми и придружаващите ги празноглави красавици. Онези, които искаха да гледат надбягванията от високо, с меню „а ла карт“ и вино във високи чаши. За тях конете бяха само номера, но за него бяха индивиди. Разбира се, той също залагаше. И печелеше, и губеше главозамайващи суми. Но никога не би се отказал от мястото точно до оградата. Най-близо до финалната линия. Усещането, когато конете финишираха, беше неописуемо. От мисълта за състезателния инстинкт и лоялността на конете в комбинация със стратегията на жокеите цялото му тяло настръхваше.
— А колко си заложил? — попита мъжът любопитно.
— Тази информация ще запазя за себе си — каза Урбан и стисна квитанцията за залога.
Той дълго се беше колебал колко да заложи. Накрая пъхна десет измачкани банкноти по хиляда крони под прозрачното пластмасово прозорче на гишето. Момичето, което приемаше залозите, бързо въведе сумата и номера на коня точно преди старта.
Урбан настръхна от напрежението. Той се пусна от парапета за секунда и дръпна ципа на черното си кожено яке. Уейт-тил-ю-уин щеше да се състезава във вътрешен коридор. Затворена, но щадяща силите позиция. Фаворитът се беше озовал в по-външен коридор от водача — в така наречената смъртоносна позиция. Сега, когато финалът наближаваше, той беше пробягал близо трийсет метра повече от конете във вътрешните коридори. Това изтощаваше. Но фаворитът беше страшно силен и в миналото беше помитал по-силни конкуренти от по-лоши позиции.
Урбан тъпчеше нервно на място, когато конете навлязоха в дългата сто шейсет и един метра финална отсечка. В третия коридор се задаваше шествие от коне, чиито жокеи се бяха измъкнали от периферията при последното преминаване по отсрещната дълга страна на хиподрума. Фаворитът безспорно изглеждаше непобедим, докато бягаше в коридора си. Беше силен и никой не препречваше пътя му. Но конят на Урбан беше безнадеждно заклещен на своята позиция.
— Мамка му! — изсъска той.