Пеле Алмен погледна към гипсовата отливка, която висеше на стената в чакалнята. Коремът на бременна жена. Пред него имаше две сключени ръце, сякаш за да защитят плода вътре. Лампа осветяваше с топла светлина заобления корем.
Пеле Алмен предпочиташе да не ходи там, но кой щеше да отиде? Още щом акушерският кабинет „Шепен“ отвори, той се обади и обясни от какво се интересува. Обещаха му да разговаря с една от акушерките още същата сутрин. Първо се беше обърнал към женската консултация на болницата в Худиксвал, но Хена Педершен не фигурираше като тяхна пациентка през последните месеци. Но пък акушерката, с която той разговаря, видя, че в списъка с пациентите има бележка срещу името на Хена, когато въведе нейното ЕГН. Била планирана за операция, но не се явила на уговорената дата. Направлението било издадено от „Шепен“ — новооткрита, частна алтернатива, която се рекламирала като предлагаща малко по-спокойна и уютна обстановка от болничната. Или поне така обясни акушерката в болницата. Алмен, който седеше на червения, голям ъглов диван, беше съгласен с нея. Но никакъв уют на света не можеше да го накара да се отпусне.
Стомахът му се сви. Болките тръгваха от двете страни и вървяха нагоре. Може би трябваше да отиде на лекар. Той погледна към масичката пред себе си. Там имаше списания с лъскави корици, подредени в спретната редица. Срещу него сияеха красиви, весели, бременни жени. Най-полезните съвети как жените да се подготвят за раждането се редуваха с най-добрите начини да направят плочки на корема след това. В един от ъглите на помещението имаше кана с охладена вода и наредени една върху друга пластмасови чашки в ярки цветове.
Освен Алмен там седяха три двойки и чакаха реда си. Коремите на жените бяха различно големи, но всички имаха еднакви изпълнени с очакване изражения на лицата. Гърдите му се стегнаха, когато помисли за съпругата си София. Преди няколко години те самите също седяха в такава чакалня. Също бяха изпълнени с очакване, само няколко седмици преди изчисления термин. Очакваха дете. Но за по-малко от минута очакването беше заменено от ужас, гняв и неизчерпаема тъга.
На София й се беше сторило, че бебето мърда все по-малко в корема й. След разговор с акушерката се беше успокоила. Това било съвсем естествено в края на бременността, й казала тя. Но, разбира се, че можело да заповядат на преглед. Но докато акушерката местеше накрайника на ехографа по корема на София, тя се изнервяше все повече и повече. Движеше го напред-назад, все по-бързо и привидно напосоки. Но напразно. Там нямаше живот. Той усети парене зад клепачите при спомена и преглътна с усилие. Не сега.
— Пеле Алмен — каза закръглена жена със сребриста коса, подстригана на черта, и очила с черни рогови рамки откъм една от вратите.
Алмен вдигна бързо поглед и стана, за да последва жената, която се казваше Сив. Влязоха в един от кабинетите.
— Разбрах от колежката си, че сте от полицията — каза Сив със спокоен и топъл глас.
Алмен показа полицейската си значка.
— Имаме основания да смятаме, че жена на име Хена Педершен се е обърнала към вас някъде към средата на декември. Или за да направи аборт, или за да получи помощ след помятане — обясни той.
— Така е — отвърна Сив. — Всъщност точно аз я приех. Много добре си я спомням. Хена дойде при нас за потвърждаване на бременността. Никога не съм срещала човек, който да изглежда толкова крехък. Боях се да не се счупи, когато я докосна.
— В коя седмица беше?
— В четиринайсета — каза Сив.
— А в такъв случай кога трябва да е забременяла? — попита Алмен.
— Нека да видя. — Сив извади кръгъл картон с различни дати. Схемата му беше добре позната и той си спомни радостта, която беше изпитал, когато разбра от нея кога най-вероятно е забременяла София. През медения им месец. Той пак преглътна. Не бяха разбрали защо детето е починало. Може би защото София се беше разболяла от грип, но не беше сигурно. Опитаха отново, всъщност дори оттогава не бяха спирали да опитват. Напразно, както изглеждаше. Той потърси погледа на Сив.
— Хена трябва да е забременяла някъде в началото на септември — каза Сив и срещна очите на Алмен над очилата си. — Но беше странно. Когато потвърдихме бременността, тя беше съкрушена. Падна на пода и бях принудена да извикам един от лекарите ни. След малко Хена се съвзе и успя да се овладее. Спомням си, че дълго седя мълчаливо, преди да каже, че иска да направи аборт. Дадохме й направление за болницата в Худиксвал, каквито са правилата — обясни акушерката.
— Тя така и не се е явила в болницата на уговорената дата — отбеляза Алмен.