— Не. От известно време Хена беше потисната — още отпреди да се преместят. В един момент подозирах, че прекалява с пиенето.
Рока кимна. Запита се дали да не й каже до какво заключение са достигнали от „Съдебна медицина“, но реши да не й съобщава нищо.
— Тя очакваше с нетърпение Коледа — каза Каролина и погледът й се спря някъде в далечината. — Но мисля, че най-вече заради децата.
— Тукашните вестници споменават ли за убийството?
— Не спират да пишат за това — отговори Каролина. — Нали Монс беше една от най-големите знаменитости в града. През две хиляди и единайсета „Фиорентина“ спечели Скудетото благодарение на него. Тук не забравят това. Винаги се е писало много за него. Малко преди убийството „Венити Феър“ публикува репортаж за новия им живот в Худиксвал. Всъщност Хена не искаше да бъде в центъра на прожекторите, но въпреки това медиите я превърнаха в модна икона. В списанието работи един приятел на Монс, сигурно затова се е съгласила. Купете си го, ако можете, статията беше хубава.
Каролина се избърса дискретно под очите със салфетката, а Рока въведе бележка за „Венити Феър“ в телефона си.
— Какво беше преобладаващото мнение за Монс? — попита той.
— Той беше герой не само на игрището. Спокоен и учтив. Швед. Занимаваше се активно с благотворителност, често посещаваше болницата, където работя, срещаше се с деца, болни от рак, които мечтаеха да се запознаят с някои от големите си идоли.
Каролина говореше въодушевено и за известно време като че ли умората й изчезна.
— Дори спортните журналисти го харесваха. Когато „Фиорентина“ губеше, най-често го защитаваха. Аз не съм почитателка на футбола, но доколкото разбирам, това е доста необичайно.
Рока кимна в знак на потвърждение. В Италия футболът беше религия и да загубиш тук, изобщо не беше същото, като да загубиш в Швеция.
— А самата вие какво мислите за него? — попита той.
Каролина се позабави с отговора си.
— Винаги беше весел и учтив — при малкото ни срещи. Хена се отнасяше коренно различно с неговите приятели и със своите.
— Разбрах, че Хена не е имала много приятели — че вие сте били кажи-речи единствената й приятелка?
— Да, тя предпочиташе така. Нямаше потребност от много социални контакти, каквато си беше затворена. Монс беше пълната противоположност. Колкото повече хора имаше около него, толкова по-добре — такова впечатление създаваше.
— Понякога хората биват привлечени от различията помежду си произнесе Рока леко колебливо.
— Често съм се чудила дали Монс наистина е познавал Хена — каза Каролина, сякаш беше прочела мислите му. — За нея той беше източник на сигурност — едър, сърдечен и безгрижен. Но не вярвам да се е разкрила напълно пред него. Много тъжно.
Рока кимна и се запита какво може да накара двама души да живеят заедно, без да се опознаят.
— Какво ви кара да смятате, че не му е казвала всичко?
— Хена беше уязвим човек. Трудно допускаше хората до себе си. Мисля, че детството й я е формирало по доста груб начин.
— Разбрах, че е израснала в комуна.
— Да, явно са живели ту тук, ту там. В свят на пълна липса на граници. Без заключени врати, с нулево лично пространство. Родители хипари, които обикаляли света в стремежа си към себеосъществяване, и деца, които били забравяни и които виждали неща, каквито едно дете не бива да вижда.
— Коренно различно от собственото ми детство — каза Рока и прокара ръце по голия си череп.
— Да, нали? Но Хена винаги подчертаваше, че идеята за комуните й допада, но просто не била подходяща за нея като личност.
— Когато бях малък, имаше комуна в околностите на Худиксвал — каза Рока. — Носеха се много слухове какви неща стават там — едва ли не че хората тичали насам-натам голи и обгърнати от дима на хашиша. Сигурно и половината от тези твърдения не са били верни.
Каролина се усмихна и поклати глава.
— Чела съм, че в комуните в Швеция по онова време приемали криминално проявени и зависими — каза тя. — Целта била духовната среда и животът близо до природата да ги излекуват. Но да поставиш зависими в среда със свободна употреба на наркотици може би не е най-умната идея.
Той се вгледа в Каролина. Привлекателна ли беше, или не? Дали би му се искало нещо повече от вечеря с нея?
Концентрация. Въпреки всичко щеше да се ограничи до вечерята.
— Разгледахте ли менюто? — попита той.
— Винаги ям техните тортелони, пълнени с круша, рикота и орехи. Много вкусно. Каролина отправи уверен поглед към Рока. — И панирани цветчета от тиквички.
— Тогава и аз ще поръчам същото.