Наистина панирани цветчета не беше ястието, което той би поръчал от менюто, ако сам избираше, но това беше още по-убедителна причина да опита.
Каролина махна на един келнер и поръча. Рока слушаше диалога и се наслаждаваше. Италианският трябва да беше най-красивият език на света.
— Знаете ли защо Хена е отишла да живее при баба си? — попита Рока, когато сервитьорът ги остави сами.
— Явно се е случило нещо в комуната, но не знам точно какво. Хена не говореше за това, а аз знаех, че няма смисъл да питам. Тя предпочиташе да разказва колко прекрасно било да отиде при баба си. Изглежда, че бабата е била най-големият източник на сигурност в живота на Хена.
— Вие бяхте ли с нея, когато се е запознала с Монс?
— Всъщност да. Едно от момичетата от курса по живопис ни покани на купон. Учудих се, че Хена се съгласи да дойде, но сигурно й се е приискало да се срещне с хора. И такива моменти имаше, макар и не толкова често. Монс беше там заедно с още няколко футболисти. Това не беше обичайна среда нито за Хена, нито за мен, но двамата с Монс съвсем спонтанно започнаха да разговарят.
— И аз чух същото — каза Рока.
— Отначало изглеждаше доста слабо вероятно да останат заедно — продължи Каролина. — Но после започнаха да се срещат редовно и всички разбраха, че нещата са сериозни. След това се появиха децата. Хена ги обожаваше и искаше да има много. Сигурно Монс е решил, че две стигат.
Рока помисли за аборта, който Хена беше решила да направи, но така и не го беше направила. Реши да не казва нищо за него.
— Мислите ли, че тя е споделяла с вас всичко?
— Дори и да ми се иска да го вярвам, вероятно не е било така.
Лицето на Каролина изразяваше примирение.
Сервитьорът сложи две чинии с димяща, уханна паста на масата и голяма чиния с панирани цветчета. Рока погледна към купчината с различно големи панирани парченца. Изглеждаше малко вероятно двамата сами да успеят да се справят с цялата тази мазнина, но той със сигурност щеше да опита.
— Знам, че си заминавате утре, но би трябвало да се срещнете с Джулия Тереза.
— Коя е тя?
— Хена живееше под наем при нея, преди да се запознае с Монс. Тя също живее тук в града, до „Пиаца Санта Кроче“.
— Интересно. Познавате ли я?
— Срещала съм я няколко пъти. Минали са няколко години от последния път, но не вярвам да е от хората, които често се местят. Ще разберете, ако се запознаете с нея.
През главата му премина серия от образи и той изпита желание да види жената на живо.
— Ще трябва да презаверя билета си и да помоля местната полиция за помощ, за да открием тази Майка Тереза.
— Ако е възможно да заобиколите италианската полиция, смятам, че няма да съжалявате. Не мисля, че тя живее законно тук, във Флоренция. Хена постоянно се притесняваше, защото хазяинът им отказвал да сключи договор. Искам да кажа, че някои полицаи трудно си затварят очите, ако не са в подходящо настроение.
Рока трябваше да намери някого, който беше склонен да си затвори очите. Нещо му подсказваше, че все пак ще бъде по-лесно да го намери тук, отколкото в Швеция. Той набоде последната хапка тортелони с вилицата.
— Окей. Въпреки всичко ще поговоря с колегите и ще се опитам да обясня ситуацията. Ще трябва да осигурят опитен разпитващ, който да бъде уведомен какви въпроси ще задаваме. Искам да дойдете и вие. Иначе няма да се получи кой знае какъв разговор.
— Не искам да ви обнадеждавам прекалено много — каза Каролина. — Може да се окаже малко трудно да откриете Джулия Тереза. Съмнявам се, че има телефон. Просто ще трябва да отидем на място. Още утре рано сутринта.
След като изпиха по едно еспресо, дойде време да си тръгват. Станаха от масата и излязоха от ресторанта.
— Всъщност ми беше приятно да поговорим за Хена. Благодаря — каза Каролина, когато се спряха на тротоара отпред. Тя му подаде ръката си и се надигна на пръсти, за да могат да се разцелуват. Отдясно, отляво, отдясно. Рока повтаряше движенията й, доколкото можеше.
— Не съм овладял този номер. — Той се засмя. А след това си тръгна. Замисли се. У Каролина имаше нещо привлекателно. Но какво? Рано или късно щеше да го открие.
Евелина Улсдотер седеше във фоайето на хотела и отпиваше от просекото. Чудеше се каква приемлива причина да измисли, за да не се налага да присъства на утрешната вечеря.
На екрана на компютъра пред себе си беше отворила служебните имейли. Главният директор в централата искаше отчет. Тя нахвърля набързо най-важните моменти и прикачи снимки, които беше получила от Франка. Едно кликване и имейлът замина, а главният директор можеше да бъде спокоен.