— Разказа ли нещо друго срамежливата ни приятелка?
Каролина хвърли бърз поглед към италианския полицай.
— Да, може би най-любопитното беше, че някой изпращал пари на Хена на адреса на Джулия Тереза. Всеки месец в продължение на четири години.
— Колко пари?
— Две хиляди евро всеки месец, така каза Джулия Тереза. Пристигали под формата на чекове.
Баристът им донесе три нови чашки еспресо. После остана до масата им. Накрая Рока му направи знак да се отдалечи.
— А кой е бил този някой? — попита той.
— Хена не знаела. Или поне казала на Джулия Тереза, че не знае.
— Чековете нямали ли са подател?
— Напротив, били изпращани от човек, който наричал себе си Самотна пеперуда.
— Ако не греша, това ми звучи като на шведски.
— Да, чековете се изпращали в пликове с пощенско клеймо от Томтебуда в Стокхолм.
— Окей. Значи в продължение на четири години Хена е била издържана от швед под псевдоним. Кога спрели да пристигат парите?
— Малко преди Хена да срещне Монс.
Каролина извади старателно закопчан прозрачен найлонов плик. През синия найлон се виждаше тъмнокафява дървена кутийка с красиво изрисувани бели цветя на капака. Бяха издълбани две букви и година: ХП 1977. Рока предположи, че означават „Хена Педершен“ и нейната рождена година.
— Когато Хена се преместила при Монс, оставила това в апартамента на Джулия Тереза. Тя искаше да ви го предам — каза Каролина. — Не сме пипали нищо от съдържанието, а италианските ти колеги я сложиха в найлонов плик. Но Джулия Тереза разказа, че сред нещата има и плик от Самотна пеперуда.
— Тогава да приема, че италианците са взели пръстови отпечатъци от вас и Джулия Тереза, за да могат криминалистите в Швеция да ги изключат?
— Точно така — потвърди Каролина и полицаят кимна енергично в отговор, сякаш разбираше какво е попитал Рока.
Те се спряха пред кафенето. Рока благодари на полицая, който бързо се отдалечи.
— Сега се погрижете да заловите извършителя — каза Каролина.
— Ще направя всичко по силите си — отвърна Рока и я задържа дълго в прегръдката си. Пътищата им се бяха пресекли по чиста случайност и сега беше дошъл неумолимият миг, когато щяха да се сбогуват със съзнанието, че никога повече нямаше да се срещнат. Рока постоя и погледа след Каролина, докато тя вървеше по улицата. Беше обедно време и имаше много хора, затова тя бързо се изгуби в тълпата. Зърна я едва-едва, когато тя спря и се обърна. Махна му за последно, а после изчезна.
— Не съм го направил аз, така да знаете — каза Сиверт Першон възмутено.
Пеле Алмен тъкмо щеше да вкара колата в паркинга до полицейския участък, когато се обади главният снегочистач на Сколбу. Беше успял да поспи само няколко часа, преди да застъпи за нощната смяна. София и децата още не се бяха прибрали от дома на тъстовете му, но, честно казано, той предпочиташе така. Точно в момента нямаше време да даде на семейството си онова, от което то имаше нужда. Коремът му закъркори и той се замисли дали стресът не беше нарушил баланса в организма му.
— Налага се да ви помоля да се овладеете и да ми разкажете какво ви безпокои — каза той в слушалката, докато изключваше двигателя. Извади дезинфектанта за ръце от вътрешния си джоб и острата миризма го ободри. Не беше нормално да го използва толкова често и беше опитал да спре, но не можеше да се сдържи.
— Минах покрай портата на Сандин в долния край на пътя — каза Сиверт Першон развълнувано. — Онази работа с почистването на снега не ми излизаше от ума. Е, не влязох в двора, само стигнах до портата. Тогава забелязах, че Хенри Густавсон се е блъснал в единия стълб, защото преди не изглеждаше така.
Алмен потисна една прозявка, но си припомни собственото си мото: да приема сериозно всички получени сведения. Всички.
— Как изглежда?
— Има резка, а и на едно място върху стълба се вижда олющена червена боя. Моят снегорин е син, така че не съм го направил аз. А и никога не бих разрушил имуществото на мой клиент, най-малко пък на Монс Сандин. Помните ли, когато той вкара гола от дузпа срещу Холандия на европейското през две хиляди и първа?
Алмен се усмихна. Монс Сандин беше вкарал голове от над деветдесет процента от всички дузпи в кариерата си, но все пак през две хиляди и първа беше европейското първенство за жени. Но сърце не му даде да поправи Сиверт.
— Сигурен ли сте, че преди не е изглеждало така?
— Напълно съм сигурен. Чистя сняг тук от десет години и много пъти съм виждал този стълб. Сега, след като снегът се слегна, личи съвсем ясно.