Евелина започна пак да се движи. Монс смъкна презрамката на роклята и гърдата й изскочи. Тя заподскача в такт с движенията й, а той изплези езика си, за да докосне твърдото зърно.
— Пазиш ли се да не забременееш? — попита той и я погледна.
— Ъ… да… — отвърна тя. Никога не се беше пазила и мисълта да се изпълни със семето му я подлуди от копнеж. По вътрешната страна на бедрата й се разпростря усещане за подръпване откъм клитора. Тя яздеше Монс все по-бързо и по-бързо.
Той заудря главата си в облегалката и тя видя, че челюстите му са напрегнати.
— Скоро ще свърша — каза запъхтяно той и стисна задника й. — И ще свърша в теб.
Тя го яздеше буйно и дишането й се ускоряваше все повече. Скоро неговата течност щеше да се разлее вътре в нея и именно тя, Евелина, беше причината за насладата му. Това я подлуди от желание и тя се притисна към него за последно, а после спря, отметна глава назад и изкрещя, когато получи оргазъм. Тресеше се цялата и след малко хватката около задника й се отпусна и тя разбра, че Монс също е прекрачил границата. Тя се свлече върху него, докато спазмите отшумяваха.
Монс побутна рамото й е ръка, за да я накара да слезе от него, и тя се отпусна неохотно отстрани на седалката.
— Това няма да ти е за последно — каза той и се усмихна.
Евелина се усмихна в отговор, но не можа да отрече, че я прониза известна несигурност. Не можеше да определи какво означава чувството и се опита да го пренебрегне. Внимателно придърпа роклята, която й се стори къса, както седеше без бикини. Когато погледна в огледалото за обратно виждане, шофьорът вдигна одобрително палеца си и тя бързо извърна поглед към прозореца. Усети парене и преглътна няколко пъти. Сексът този път не беше най-приятният в живота й, но в никакъв случай не беше и най-лошият; Тя прибра косата си зад ушите и се поизправи. Фактите си бяха факти. Беше правила секс с Монс Сандин, а това беше по-хубаво от всичко друго.
— Искаш ли да дойдеш с мен на „Сулвала“ утре? — попита той изведнъж. — Ще стартира един от конете ми и ще се радвам да бъдеш до мен. Ще бъде приятно — елегантна вечеря и всичко останало.
Евелина никога не беше ходила на конни надбягвания и не знаеше нищо за конете, но това беше от второстепенно значение.
— С удоволствие — отговори, но беше принудена да признае колебанието си пред самата себе си. Какво всъщност искаше той?
Таксито спря и Евелина погледна през прозореца. На светлокафявата фасада отсреща пишеше „Бастюгатан“ 8. Монс закопча панталоните си и се наведе напред, за да вдигне бикините й. След това порови в джоба си и извади няколко измачкани банкноти. Даде ги на шофьора и Евелина го погледна с крайчеца на окото си, докато ги изглаждаше една по една и ги подреждаше. Тя преброи девет банкноти по хиляда крони. Шофьорът погледна към Монс, сложи показалеца си пред устата и кимна. Монс вдигна одобрително палец и слязоха от колата.
Онова лято тя няколко пъти придружи Монс. Голф във Фалстербу, ВИП стаи в заведенията във Висбю и тенис в Боста. Той всеки път я гледаше одобрително, докато вървеше до него, с безупречен външен вид, а тя се чувстваше най-красивата на света.
Но сред розовите облаци се натрапваше усещането за нещо повърхностно. Тя не смяташе, че е успяла да влезе под кожата на Монс, въпреки че бяха прекарали много време заедно. Но твърдата й решимост беше помела всички съмнения. Точно него искаше и рано или късно щеше да проникне и под повърхността.
Но когато лятото в Швеция свърши и Монс се върна в Италия, се изпариха и възможностите да се виждат толкова често. По някой уикенд от време на време, но само при неговите условия. Накрая той престана да полага усилия.
Евелина седеше, потънала в мислите си, и се сепна, когато една сервитьорка се наведе над масата и вдигна чинията с недоядената салата с моцарела. Обратният път към настоящето беше дълъг и тя кимна колебливо в знак на благодарност, докато бършеше устните си с платнена салфетка. Движенията й бяха прекъснати от телефона. Беше получила есемес и хвърли бърз поглед към екрана.
Сега е прекалено късно. Ти си виновна, че това се случи. Но не само ти.
Кой не спираше да изпраща съобщения на грешния номер? Това не можеше да продължава. Тя отговори с бързи движения на пръстите:
Сгрешили сте номера. Престанете да ми изпращате съобщения.
Трябваше да открият Хенри Густавсон. Часът беше почти шест вечерта, а Пеле Алмен и Яна Вайсман пътуваха с колата към Лингарьо, където той живееше. Бяха минали покрай Сколбу, за да проверят казаното от Сиверт Першон за стълба на портата. Наистина намериха вдлъбнатина, а се виждаше и червената боя. Това не означаваше непременно, че Густавсон се е блъснал в стълба със снегорина точно на Бъдни вечер, но беше подробност, която си заслужаваше да имат предвид.