— Говореше за тапетите ни. — Тя се засмя. — Беше много шантава!
— Тапетите? Май си измисляш. — Баща й я потупа по главата, като се опита да скрие разочарованието, когато разбра, че е започнала да фантазира.
Анине направи сърдита физиономия и си легна с гръб към него. Придърпа завивката до брадичката си. Монс я отметна и започна да гали Анине по гърба чак докато тя отново заспа и задиша дълбоко. Красивата му, малка дъщеря. Може би все пак беше готова да разговаря с полицията.
Краката на стола се помръднаха обезпокоително настрани, когато Юхан Рока се настани до бара в „Дъ Бел“. Барманът клатеше главата си в такт с музиката и отметна дългата си коса назад. Рока поръча чаша червено вино за себе си и една бира за Петер Кранс. Пред него имаше ламинирано меню. Той опита да се съсредоточи върху написаното там, но редовете се сливаха в неразпознаваема маса. Точно като следите в разследването.
Барманът бутна чашата с вино към него и тропна халбата с бира до нея, така че пяната се разля върху бара. Рока проследи движението на мехурчетата от дъното нагоре. Прекаляваше ли с пиенето всъщност? Той извади телефона си и отвори интернет без особен интерес. После се опита да позвъни на Виктор Бергман. Пак се включи телефонният секретар. Той прекрати обаждането и написа есемес:
Пак ли влезе в пандиза? Не си вдигаш телефона. Обади се, когато успееш.
Студът нахлу в заведението, когато Петер отвори вратата и влезе. Изтупа снега от панталоните си за езда и влезе небрежно в залата с ръка в джоба на палтото.
— Здрасти, готин — каза Рока и протегна дясната си ръка. — Позволих си да поръчам и за теб, надявам се, че няма да ми се разсърдиш.
— Никога не се сърдя на такива инициативи. — Петер хвана ръката му с двете си ръце, а после седна. — Мамка му, колко се зарадвах, когато те срещнах в „Госип“ през уикенда. А още повече се радвам, че намери време да се видим тази вечер.
Рока го погледна и се усмихна.
— Как върви разследването между другото? — попита Петер.
— Прекалено бавно, да му се не види — отвърна Рока. — Картината ми се поизясни, след като бях във Флоренция, но не много. Но стига сме говорили за това. Помниш ли кога последно седяхме тук?
Той се засмя при спомена. Оттогава бяха минали малко повече от двайсет години. Бяха играли във футболно първенство за младежи, родени 1974 година, и бяха победили. Самият той играеше като защитник и, верен на навика си, беше изгонен и се наложи да догледа мача от резервната скамейка. И както винаги, Монс Сандин и Петер Кранс засенчиха всички останали. Но точно когато съдията даде три минути продължение, Петер се сблъска с един противник в наказателното им поле и удари коляното си. Съдията свири дузпа и Сандин заби топката право в горния десен ъгъл на мрежата. Така мачът се реши. Отпразнуваха победата точно в този бар, където седяха сега.
— Какъв отбор бяхме само — каза Петер, засмя се и посочи към Рока. — Ти поне не пускаше никой да мине покрай теб. Не беше най-бързият или най-ентусиазираният. Но беше най-тежкият в серията — все е нещо.
Рока отпи от виното и помисли как с Виктор бяха играли като защитници. Най-спокойната позиция в отбора.
— Да, но не разбирам защо ме изгониха, все пак не беше моя вината, че някой ми налетя, нали? — Той разпери неразбиращо ръце. — Не е като да не се виждам.
Той потупа корема си.
— Но понякога забравяше в кой отбор играеш — каза Петер.
— Искаш да кажеш, когато случайно ти забих топката в слепоочието? — попита Рока. — След това треньорът ме извади от играта, вбесен, защото контузих един от най-добрите ни играчи.
— Ако не беше травмата на коляното, със сигурност щях да стана професионален футболист, нали? — Петер му намигна.
— Да, а какво стана? — попита Рока. — Ето ни днес, двайсет години по-късно. Поне Сандин стана професионален футболист. Аз станах ченге, с начална заплата деветнайсет бона на месец.
Той се засмя шумно и се огледа. Няколко от другите гости в заведението вдигнаха очи от чашите и чиниите си и насочиха вниманието си към тях.
— А аз станах… — започна Петер.
— Най-добрият търговец на коли в Норланд — изрече Рока бързо и го удари леко отстрани по рамото.
Петер се засмя и удари с ръка по бара.
— Има истина в думите ти. Между другото, кажи, ако ти трябва нова кола. Какво ще кажеш за „Лексус“? Сандин купи една RX 450h от мен, когато се премести да живее тук. Мога да ти намеря същата, втора употреба. На три години и трийсет хиляди километра. С най-добрите условия за лизинг, разбира се.
За нула време търговецът у Петер се прояви. Той извади мобилния си телефон и отвори една реклама за кола. Черен „Лексус“. Нископрофилни гуми и олекотени метални джанти.