— Няма значение, дори да е на десет години — каза Рока. — Така или иначе ще я плащам, докато умра. Кажи, ако получиш нещо друго, по-подходящо за ченгета.
Но той се замисли за лексуса на Монс, а и за свидетеля, който беше видял жена в колата в деня преди Бъдни вечер. Трябваше да научи коя е била. Но после прогони тази мисъл. Не беше на работа.
— Разбира се — отвърна Петер, изпразни халбата си и махна, за да поръча нова.
— Като заговорихме за онези времена — каза Рока. — Ти поне беше най-готиният от нас.
Приятелят му разпери ръце и си придаде строг вид.
— Но на Сандин му пускаха най-много. А това беше най-важното.
Той се изсмя шумно и Рока си помисли, че имаше право.
— Има ли елегантни дами тук в днешно време? — попита той и в същото време пред очите му изплува Анхелика.
— Дами… — започна Петер. — Жени. Момичета. Или както и да ги наречем. Безспорно са елегантни, а и предложения не липсват, вярвай ми. Но по някаква причина всеки път нещата се прецакват.
— Да, не можем без тях, но и с тях не можем. Не съм ли прав?
Рока сведе поглед към чашата с вино и си помисли, че нямаше причина да влага толкова горчивина в думите си.
— Имаш право — съгласи се Петер. — Но си е доста приятно да бъдеш необвързан, не мислиш ли?
Рока срещна въпросителния му поглед и тъкмо щеше да отговори, когато телефонът му изведнъж завибрира и екранът светна. Обаждаше се Карин Бергман. Съпругата на Виктор. Няколко секунди той се взираше в екрана, след което прекъсна обаждането.
— Между другото — каза и погледна към Петер. — Да се уговорим ли да се видим за цяла вечер някой път, за да пием повече и да гледаме стари снимки на футболния отбор?
— Непременно — отговори Петер. — Заминавам в командировка за Норланд веднага след празниците. Нали областният директор трябва да покаже резултати. Трябва да отметна Йостершунд, Солефтео и Юмео. След това съм отворен за предложения.
Рока вдигна чашата си срещу Петер, а после я изпразни.
30 декември 2012 година
Кухненският плот се заклати, завибрира и забръмча, когато кафемашината започна да приготвя кафето. Звукът и много приятният аромат на кафе накараха Юхан Рока да се отпусне. Когато последната капка падна в чашата, той я взе и отиде до прозореца. Навън още беше тъмно.
Чувстваше се отпочинал след седем часа сън, а скоро щеше да дойде Анхелика. Най-голямото й предимство беше, че явно можеше да задоволи всичките му сексуални мечти и той не го отричаше, но наистина искаше да я опознае по-добре. Надяваше се времето да му стигне. И за това.
След закуската трябваше да се подготви за днешните срещи. Първо оперативката с Пер Видар Самели и Ингрид Бенгтсон. Беше време да покаже някакви резултати в разследването. После среща с другите колеги. Трябваше да обединят силите си и да прегледат информацията, която беше получил във Флоренция, както и постигнатото от колегите му, докато той беше отсъствал. Не биваше да пропуснат нищо.
Потропването на входната врата го сепна, въпреки че го очакваше. Той отиде бързо да отвори. Спря се до вратата, затвори очи и си пое дълбоко въздух. Усещането, което го изпълни, го накара да се усмихне. Наведе се, за да подреди оставените на пода обувки, а после отвори и тя беше там.
Носеше плетена черна шапка с пухен помпон и червено пухено яке. Усмихна му се и дори само при вида й му се прииска да я грабне и да я занесе на леглото. Тя му подаде хартиен плик и когато той погледна в него, видя сандвичи и две бутилки прясно изцеден сок.
— Радвам се да те видя — каза той и я прегърна бързо, преди да я пусне да влезе.
Тя съблече връхните си дрехи в коридора и продължи да стои там.
— В кухнята ли да закусим, или в хола? — попита той и вдигна торбичката.
Анхелика не отговори. Погледът й се беше спрял върху белезниците, които висяха на закачалка на стената. Тя пъхна показалеца си в едната гривна и ги повдигна.
— Аха, това ли имаш предвид? — попита той и й се усмихна.
— Да, това имам предвид — отговори Анхелика. — Искам да ми ги сложиш. Моля ти се.
Рока взе белезниците от пръста й.
— Първо искам да отговориш на един въпрос. — Не можеше да се сдържи. Непременно трябваше да попита.
— Какво искаш да знаеш?
— Срещаш ли се с друг?
Анхелика отвърна очи и долната й устна потрепери. После протегна ръка и го погали по бузата и по врата, по корема и надолу към чатала. Неумолимото желание го заля, опасенията му вече нямаха значение.