— Говори направо, ако обичаш — рече Бенгтсон.
Той усети туптене в слепоочията си и устата му пресъхна. Без съмнение Бенгтсон беше права. Трябваше да постигнат напредък и това беше негова отговорност. Рока се настани удобно на стола и се прокашля.
— Знаем, че Хена е водила упадъчен начин на живот, в който и наркотиците, и сексът са били обичайни елементи. Знаем, че вероятно нещо й се е случило в комуната и е довело до преместването й при бабата в Дания.
— И? — Бенгтсон се приведе над масата.
— Известно време е била издържана отчасти от анонимен швед и е оставила някои свои вещи в дървена кутийка при Джулия Тереза. Ялмар и Яна ги проверяват в момента. И двамата с Каролина, най-добрата приятелка на Хена, имаме усещането, че Хена е била много затворена и дори Монс не е знаел какво става в живота й, най-вече какво е преживявала. Тук в Швеция криминалистите не са успели да открият много следи. Това е изключително добре планирано убийство, извършено с помощта на благоприятни метеорологични условия. Все още търсим Хенри Густавсон, който по собствените му думи е чистил сняг на Бъдни вечер. Нищо ново и по отношение на непознатите телефонни номера. Надеждата ни е да получим още сведения от обществеността и извършителят рано или късно да допусне грешка.
Рока се надяваше, че изказването му поне създава впечатлението, че той има контрол над ситуацията.
— Струва ми се, че разполагаме само с много усещания. Нищо конкретно. Трябва да се стегнем — каза Самели съвсем сериозно.
— Съгласен съм, трябва да направим пробив — отговори Рока. — Но никога няма да се справим с две успоредни разследвания от този мащаб, поне не с наличните кадри. Нуждаем се от помощ. Предполагам, че най-близкият участък е в Йевле?
— От Йевле ни поставят железни изисквания — каза Бенгтсон. — Но не могат да ни осигурят подкрепления. Двама души ще се върнат от отпуск утре, ще ги включим в тези разследвания. Ако не разрешите поне един от случаите до една седмица, може да се обърна към областното полицейско управление, но ще изчакам дотогава.
Рока осъзна за пореден път, че тя няма да отстъпи от решението си. Трябваше да се справят с наличните кадри. А и започваше да подозира още нещо: че Бенгтсон лиже задника на областния полицейски началник.
— Тогава искам само да предупредя, че скоро ще имаме доста изтощени полицаи и двама убийци, които ще продължават да бъдат на свобода — каза Рока. — Ако убиецът не е един и същ.
— Разбира се, трябва да имате предвид тази възможност — отговори Самели. — Ако погледнем статистиката за убийствата в нашата област, отдавна не сме имали два случая толкова скоро един след друг, без да става въпрос за един и същ извършител.
— Предполагам, че натискът от страна на медиите скоро ще се увеличи още повече — каза Рока. — Бих желал да ги изпреваря и да свикам пресконференция. Нуждаем се от максимално спокойствие за работа.
— Мъдро решение — потвърди Самели. — Кой ще отговаря за контактите ни с пресата, някого от Йевле ли да повикаме?
— Не мисля, че от Йевле ще успеят да се запознаят с всички подробности. Аз ще се заема — каза Бенгтсон и срещна погледа на Самели. — Не искам да рискувам да ни изтипосат като група плямпащи некадърници.
Тя отмести погледа си към Рока.
Юхан Рока затвори вратата на конферентната зала и забърза по коридора към тоалетните. Отвори една от вратите и влезе. Седна на капака на тоалетната чиния и се втренчи в ментовозеления тапет.
„Какво сме пропуснали?“ — помисли той и за стотен път прегледа в ума си всички следи, целия доказателствен материал. Каквото и да опитваше, не успяваше да се хване за нищо. Беше шестият ден на усилена работа по разследването, а той отчаяно търсеше концентрацията и уменията си, но колкото и да му се искаше, те не идваха.
Той издърпа плетения си пуловер и го захвърли на пода, а после сложи ръце на коленете си и се наведе напред. Зави му се свят и усети, че започва да му се гади. Изправи се и завъртя крана на чешмата. Пълнеше шепите си с леденостудена вода и плискаше лицето си.
Упреците на Бенгтсон звучаха като развалена грамофонна плоча в ушите му. Той не можеше да проумее защо толкова й се свиди да му отпусне още полицаи. Или всъщност можеше. Тя искаше да направи кариера. Да разреши два сложни случая с минимален личен състав. Да демонстрира ефективност. Но колко разумно беше да избере точно този случай — най-широко отразявания от медиите в цялата история на полицията? Той не разбираше. Макар че беше ясно: ако се справеха със задачата, триумфът на Бенгтсон щеше да бъде много по-голям.
Рока седна отново. Усещаше напрежение и придърпване в гърдите и трудно си поемаше въздух. Какво ставаше с него? Преуморените му колеги бяха едно на ръка. Но точно в момента не беше сигурно дали самият той щеше да се справи със ситуацията. За първи път в полицейската си кариера се съмняваше в собствените си способности.