— Плик с пощенско писмо от Томтебуда. От шестнайсети май две хиляди и четвърта година. На марката е нарисувана певицата Ева Далгрен. Пликът съдържа чек за две хиляди евро. Подписан е с името Самотна пеперуда.
— Една от сумите, които Хена получавала всеки месец. Проверихме ли пръстовите отпечатъци?
— Има пръстови отпечатъци на трима души — каза Ялмар. — На Хена, на Джулия Тереза и на трети човек, най-вероятно този, който е залепил марката. Този отпечатък не е в нашите регистри.
— Какво има в другия плик? — попита Рока.
Ялмар го вдигна.
— Парченце дърво и тънка кожена лента — каза и отвори запечатания плик, извади дъгообразно парченце дърво, сложи го на масата пред себе си и усука кожената лента между пръстите си. След това извади още един найлонов плик. — Това е парчето дърво, което намерихме в имота на Монс Сандин — каза той, извади и него и го сложи до другото. Бяха почти еднакви. Той ги долепи едно до друго.
— Изглежда като горната част на сърце — каза Рока бавно.
— И двете парчета са пробити от подобен на свредло предмет. — Ялмар прокара върховете на показалците си върху дървото. — А кожената лента е от същия материал като лентата, която Хенй носеше на врата си, когато я намерихме.
— Можем ли да приемем, че кожената лента и дървените парченца представляват нещо като колие? — попита Рока. — В такъв случай защо извършителят го е носел?
Яна се прокашля и приближи стола си към масата.
— Може… може да е символично действие — изрече предпазливо. — Искал е да го върне на Хена.
Рока забеляза, че тя едва говори, но кимна насърчително.
— Значи приемаме, че извършителят е изпуснал парченцето дърво на влизане в къщата и се е задоволил да завърже лентата около врата й?
Ялмар вдигна парченцата дърво пред себе си.
— Звучи правдоподобно. А ако е сърце, може да се предположи, че има и долна част — каза.
— Може би и тя е трябвало да бъде върната на Хена… — изрече Рока бавно. — Ако питате мен, тази Самотна пеперуда е изключително любопитна личност. В края на краищата Хена е запазила парченцето дърво и чека в същата кутийка. Или какво мислите?
Погледът му се плъзна върху групата и се спря върху Яна. Тя срещна очите му за кратко, а после сведе поглед към плота на масата. Рока си помисли, че трябва да поговори с нея за здравето й.
— Мога да проверя дали банката няма да може да даде повече информация за чека — каза Фагерлунд.
— Супер. А после искам някак да научим повече за живота в комуна.
Колегите около масата повдигнаха вежди.
— Звучи абстрактно и объркано — продължи Рока, — но не мога да спра да мисля например за онзи случай на насилие. Имам един познат, който знае какво е представлявал животът в комуните в миналото. Мислех да изпратя Алмен да поговори с него.
— С какво разполагаме по отношение на убийството на Урбан Енстрьом? — попита Нилсаре.
— Знаем кажи-речи толкова, колкото и ти — започна Рока. — Пеле Алмен и Мария Нилсон са при майката на Урбан, за да й съобщят за смъртта му — отговори и седна. — Надявам се да се присъединят скоро към нас.
— Какво знаем за метода на действие?
— Разрез напряко през гърлото. Вероятно с нож. Според Яна извършителят е действал с лявата ръка. Преценката й се основава на кървавите следи върху стъклата на автомобила и вида на разреза. Направен е бързо и точно. Сънната артерия е прерязана. — Рока погледна към Яна, която кимна в знак на потвърждение.
— Добре подготвен извършител — каза тя. — Не сме намерили оръжието на убийството, но успяхме да открием достатъчно следи от обувки и няколко косъма.
Рока се облегна на стола и прокара ръце по главата си.
— Трябва да намерим свидетели от хиподрума — изрече. — Утре ще свикаме пресконференция. Една от целите й ще бъде да помолим за сведения от обществеността.
След оперативката щеше да се срещне с Ингрид Бенгтсон и Пер Видар Самели, за да обсъдят какво да съобщят на медиите.
— Някой бил ли е в жилището на Енстрьом? — попита Фагерлунд.
— Няколко души ще отидат този следобед — каза Рока.
На вратата се почука и тя се отвори. Влезе Пеле Алмен, следван плътно от Мария Нилсон. Рока забеляза поруменелите бузи на Мария и не пропусна погледа, който Алмен й хвърли. Рока опита да срещне очите му, но колегата му не му обърна внимание и заговори:
— Съобщихме тъжната новина. Не беше леко. — Той погледна към Мария. Тя се усмихна.
Рока си помисли, че предположенията му се потвърждават. Между тях се беше случило нещо.
— Успяхте ли да зададете някакви въпроси на майка му? — попита той.