— Какво можем да кажем за убийството на Урбан Енстрьом? — попита тя. — И връзката със случая „Хена“?
— Методите на действие са коренно различни — започна Рока. — Затова основната ни теория е, че си имаме работа с двама различни извършители, въпреки че не можем да отхвърлим хипотезата, че е един и същ.
— А какво стана с колата, която стояла в канавката до национален път 84?
— Давам думата на Фагерлунд, който е извършил проверка в регистрите за колата — изрече Рока с надеждата, че колегата му има какво да добави.
— Както знаете, колегите от „Опазване на обществения ред“ са се отзовали на сигнал от път 84. Някаква кола била попаднала в канавката и се блъснала в дърво. Водачът — мъж — бил мъртъв. Намерихме кървав нож, а на седалката до шофьора имаше кожено яке, но не сме намерили документи за самоличност. На пода имаше мобилен телефон, но беше счупен.
Рока зачака реакцията на Бенгтсон, но точно когато тя отвори уста, за да каже нещо, Фагерлунд продължи:
— Колата е регистрирана на името на някой си Кенет Фермволт.
Рока се притисна към облегалката.
— Фермволт ли? — възкликна той и в същия момент осъзна, че дълго ще съжалява за това.
— Изглеждаш изненадан. Познаваш ли го? — попита Бенгтсон.
„Ама че кобра“ — помисли си Рока и положи максимални усилия да не даде израз на мислите, които в момента живееха собствен живот в ума му. Водеше борба между злото и доброто. Да излъже шефката, или доблестно да разкрие истината. В съзнанието му изникна спомен от приемния изпит за Полицейската академия. Разговорът с комисията. Бяха го попитали дали сред познатите му има някого, с когото би било редно да прекрати отношенията си, ако бъде приет. Рока съумя да отрече достатъчно убедително. Сега се намираше в същата ситуация.
По дяволите. Струваше му се, че стаята се смалява, а колегите му се приближават все повече до него. Особено една от тях. Той си пое дълбоко въздух.
— Нямам представа кой е Фермволт. В момента. Но би ме учудило, ако не фигурира в Националния следствен регистър, Регистъра на заподозрените или някъде другаде, ако мога да се изразя така — каза Рока.
— Чашата на търпението ми преля. — Бенгтсон удари с юмрук по масата. — Не увъртай!
Рока стисна устни и хвърли бърз поглед към Фагерлунд, а после към Самели. Лицата и на двамата останаха безизразни. Яна беше свела поглед към масата.
— Срещнах Фермволт веднъж преди десет години — каза Рока и прокара ръка по главата си. Поколеба се, но осъзна, че няма връщане назад. Този път нямаше да се измъкне. Трябваше доблестно да разкрие истината.
— Всъщност… не бяхме планирали да се срещнем — измънка той. — Просто охранявахме двама други. Този, когото аз охранявах, беше член на „Солентос“. Кой беше другият можете да се досетите и сами.
Бенгтсон въздъхна шумно.
— Не се учудвам. В момента не мога да се занимавам с тази информация. Но когато тези разследвания приключат, ще се заема, да ти е ясно — каза тя, без да успее да скрие триумфа в погледа си.
Рока обходи с поглед седящите около масата. Срещна очите на останалите. Един се размърда нервно, а друг сведе поглед към масата. „Да мислят каквото искат“ — каза си той. Нямаше връщане назад. Вероятно Бенгтсон нямаше да стигне доникъде, ако избереше да започне вътрешно разследване за контактите му със „Солентос“. Както и да въртеше, и да сучеше, никога нямаше да го открие в някой полицейски регистър.
— Може ли да вмъкна малко интересна информация за Фермволт? — попита Яна предпазливо.
— Да чуем — изрече Бенгтсон, все още с раздразнение в гласа.
Яна се изкашля.
— Мобилният телефон на Фермволт се е счупил при катастрофата. Но успях да го сглобя и да го анализирам в XRY. Не беше възможно да се възстанови много информация. Но възстанових достатъчно. Един от последните номера, от които му бяха звънели, ми беше познат. Извадих доклада си за мобилния трафик на Монс Сандин и се оказа, че е същият непознат номер, от който са се обадили на Монс на Бъдни вечер.
Рока погледна към Яна и й кимна насърчително, като в същия момент се сети, че е забравил да й благодари за спортния екип. Трябваше да го направи подобаващо при удобен случай. Но сега мислено й отправи благодарности, защото беше отклонила вниманието от неговата неудобна тайна. И защото имаше какво да каже по същество. Нещо, което щеше да им помогне в разследването. Яна срещна погледа му. Рока долови усмивка в очите й.
Юхан Рока беше един от първите, които се настаниха в залата преди пресконференцията. Въпреки това той избра стол на най-задния ред.