— Държа се много странно, когато се видяхме за последно на Бъдни вечер.
— На Бъдни вечер ли се срещнахте? Стори ми се, че каза, че ще празнуваш у дома с родителите си?
Възрастната дама обърна глава. Анхелика се наведе напред и прошепна:
— И наистина си бях у дома, но след „Доналд Дък“ и всичко останало той ми прати есемес. Искаше да се видим. Казах, че можем да се срещнем в стаята в „Стадсхотелет“. Мислех да използвам случая да скъсам окончателно с него.
— Но той не желаеше?
— Не, но не беше само това. Изглеждаше, сякаш е взел нещо. Беше потен и говореше несвързано за майка си. Че вече нямало да бъде сама там, където е.
— Какво е искал да каже?
— Откъде да знам? После не каза нищо повече, само си тръгна. Държеше се адски странно.
Петра се втренчи в нея и удари с длани по масата.
— Слушай, Анхелика. Мислиш ли, че може да има нещо общо с убийството? Просто ми хрумна.
— Той? Не, не вярвам… А ти? — попита Анхелика с треперещ глас.
— Може би трябва да се обадиш в полицията?
— Не искам да се обаждам пак на Юхан и да му наговоря куп странни неща, от които нямам никаква представа.
— В Худиксвал има и други полицаи, освен Юхан, нали?
— Да, но нали знаеш колко е малък участъкът? Юхан винаги казва, че има прекалено малко полицаи и всеки се занимава с всичко. Само след пет секунди всички ще знаят, че малката Анхелика се обажда на полицията за щяло и не щяло. Юхан сигурно би си помислил, че съм се обадила само за да се свържа пак с него.
— Ти решаваш.
— А аз не искам — заяви Анхелика.
— Ей тук започна да лае — каза ловецът. Той погали своето куче, порода шведски йемтхунд, по гърба и се обърна към Рока и Ялмар, които седяха в колата. — Бях напълно убеден, че тук има прострелян лос или нещо друго, но после намерих трактора.
Той посочи ентусиазирано към една гъста част от гората. Кучето душеше жадно в снега и опъваше каишката в опит да продължи напред.
Рока се наведе през сваленото стъкло и се огледа. Въпреки точните координати, се бяха затруднили да се ориентират по тесните горски пътища. Той не можеше да проумее как някой може да мисли, че тракторът пречи на нещо тук в пустошта, но вероятно това беше принципен въпрос.
Те слязоха от колата и тръгнаха след ловеца, като се спуснаха в канавката и продължиха през гората. Рока се подпираше на една лопата за сняг. При всяка крачка усещаше болка в кръста. Между храсталаците се подаваше нещо, което се различаваше по форма от елите и трепетликите. Очертанията на покрит със сняг трактор.
— И все пак не разбирам как сте успели да го намерите. Това не е типично място за разходка, ако питате мен — каза Рока.
— Тук е идеално, ако искаш да научиш куче да намира следи — обясни ловецът.
„Всеки си има предпочитания.“ — помисли Рока.
Те изминаха оставащото разстояние до трактора, като прекрачваха през заснежени клонове. Ялмар го огледа набързо, след което се приближи до снегорина. Прокара ръка по ламарината и червеният цвят се показа под снега. После той застана на няколко метра зад трактора и започна да го наблюдава.
— Почти съм сигурен — каза Ялмар. — Разстоянието между гумите е значително по-малко, отколкото на трактора, който намерихме у Хенри Густавсон.
Той извади сгъваем метър от джоба си и го разгъна. После го пъхна между задните колела на трактора.
— Разликата е седем сантиметра. Вероятно точно тази машина е липсвала от бараката на Густавсон и е напълно възможно да е била в парцела на Монс Сандин на Бъдни вечер — каза той и заобиколи вратата.
— Тогава не ни остава друго, освен да търсим следи. Колкото успеем, преди да се стъмни — каза Рока.
— Ще отида да донеса оборудването ни — рече Ялмар. — Не пипайте нищо.
Той тръгна да гази в снега по обратния път към колата.
Рока погледна към ловеца. Той стоеше разкрачен малко по-нататък в гората и държеше каишката с две ръце. Кучето не спираше да лае, подскачаше напред-назад и опъваше каишката.
— Можете да тръгвате, ако искате — извика Рока, но ловецът явно не го беше чул.
Ялмар се върна съвсем скоро и започна да чисти снега от вратата на трактора. Хвана дръжката и я дръпна, но нищо не се случи.
— Мислиш ли, че с общи усилия можем да отворим тази врата? — попита Ялмар и побутна очилата си нагоре върху носа.
Рока се приближи и бутна приятелски Ялмар, за да се отмести. Дръпна силно и отвори вратата. Ялмар се качи на най-долното стъпало и се наведе в кабината. Задното стъкло на трактора липсваше и шофьорската кабина беше пълна със сняг.
— Чувствам се разочарован. — Той започна да рови в снега.