— Тук едва ли ще намерим следи от обувки, но искам да занесем стелките в участъка.
Той скоро достигна до гумената стелка. Хвана единия ъгъл и го изви нагоре. Внезапно спря насред движението и се наведе напред.
— Има нещо тук отдолу — каза той и пъхна ръка. След малко бавно извади находката си.
— Хопа! — възкликна и се обърна към Рока. Триумфалните нотки в гласа му съвсем скоро утихнаха, когато видя какво е намерил. Нещо бяло и космато. — Какво виждат северняшките ми очи? — възкликна Ялмар.
— Ако е рекъл Бог и ако имаме късмет, това може да е първата грешка на извършителя — отбеляза Рока.
— Брадата на Дядо Коледа. — Ялмар не успя да заглуши смеха си.
— Как, по дяволите, може да е такъв глупак? — каза Рока. — Разочарован съм.
— Не говори снизходително за нашия извършител. — Ялмар пак се засмя. — Може би е възнамерявал да се погрижи за брадата по-късно. Може някой да го е прекъснал.
— Да, вероятно — изрече Рока.
— Ехо! Трябва да дойдете тук! — извика ловецът отвън.
Рока и Ялмар побързаха да слязат от трактора. Мракът се беше спуснал внезапно и едва различаваха ловеца и кучето, които се намираха на известно разстояние от тях.
— Какво има? — попита Рока, когато се приближиха.
— Тук отдолу трябва да има нещо — поясни ловецът. — Иначе тя нямаше да се настърви така.
Кучето дращеше в снега с предните си лапи, а после опря муцуна до земята и започна да души. След това пак задращи. Повтаряше едни и същи действия отново и отново.
Рока взе лопатата и започна да копае. Най-горният слой сняг беше рохкав и се ринеше лесно. Кучето се настървяваше все повече. Но колкото по-надолу достигаше Рока, толкова по-плътен и заледен ставаше снегът. Въпреки че лопатата беше тежка и с остър ръб, накрая той успяваше да откърти само малки парчета.
— Няма ли нещо там долу? — попита Ялмар.
В тъмнината им беше трудно да видят. Рока клекна и погледна надолу. Да, от снега се подаваше нещо. Беше тънък, син найлон. Той се протегна и щом го хвана между палеца и показалеца си, го дръпна. Найлонът се скъса и Рока остана с парче в ръката. Ялмар освети находката с джобния фенер.
— Според мен е от найлонов чувал — каза той. — Чувал за боклук. Трябват ни по-подходящи инструменти и повече светлина, за да можем да го изровим. Нищо лошо по твой адрес, скъпи Рока, но трябва да повикаме някой колега с по-развита физика. Възможно най-скоро.
Умът на Рока вече работеше на бързи обороти.
19 септември 2012 година
След това срещнах Монс, моя Монс.
Той е един от най-добрите футболисти на света, може би знаеш?
Знам, че звучи странно, че двамата се събрахме. Но когато се запознахме, аз виждах само сигурността, която вдъхваше. Бях беззащитно птиче, което намери гнездо, високо на дървото.
Той беше привлекателен, разбира се. И спокоен. А и беше швед.
Ние бяхме два различни свята, които се намериха.
Стабилната шведска традиция се среща с датската бохемска бъркотия.
Съединени въпреки всичко.
Нищо не му беше липсвало в детството му, а точно това исках да дам на децата си. Защото исках да имам деца. Толкова деца, колкото можех да родя.
Но освен това футбола. Преди да се запозная с Монс, не бях гледала нито един мач. Това беше нова среда, нови условия на живот. Голяма промяна за мен.
И се приспособих, вярна на навика си. Превърнах се в най-добрата футболна съпруга.
Разбираща. Жертвоготовна. Подчинена?
В замяна получих възможност да творя с боите си — толкова, колкото исках, а родих и децата си.
Но най-вече получих сигурността.
Защото вече нищо лошо нямаше да може да ме достигне.
Или поне така мислех.
— Партньорът на Евелина Улсдотер й осигури алиби за Бъдни вечер — каза Юхан Рока и срещна погледите на останалите. Ингрид Бенгтсон беше заминала за участъка в Йевле, но всички други бяха на оперативката, за да обсъдят положението и новите следи.
— Как преценяваш достоверността на алибито? — попита Пер Видар Самели.
— Като добра. — Рока подравни ръбовете на купчината с документи от разследването. Самият той се беше обадил на партньора на Евелина, който се беше изненадал от информацията. Каза, че подозирал, че нещо се е случило, но не бил сигурен какво. Но беше потвърдил алибито, без да се поколебае.
— Имаме ли новини от Яна? — попита Алмен.