— Обри, веднага престани. Не се сърдя на теб. Иди в кухнята с баба и пийни сок.
Момиченцето заплака още по-силно, задърпа се от Карол и протегна ръчички към Грейс. Сълзите се стичаха по бузите й.
— Карол, отведи детето в кухнята и го успокой.
Подобно на дъщеря си и Пит потисна желанието да утеши детето; вместо това махна нетърпеливо към съпругата си.
— Детето не е плакало цял ден — промърмори той и обвинително погледна Грейс.
— Е, сега плаче — сряза го тя, но освен раздразнение вече изпитваше и вина, докато слушаше хленченето на Обри в кухнята. — И ще забрави след пет минути. Това е предимството да си двегодишен. А когато пораснеш, не забравяш така лесно сълзите. А ти многократно ме караше да ги проливам.
— Няма родител, който да не е разплаквал детето си.
— Но някои родители въобще не опознават детето, което са отгледали. Никога не си ме познавал истински.
В този момент Пит би искал да е прав. Един мъж определено се намира в неизгодно положение, когато седи на стола с вдигнати на масичката крака и е без обувки.
— Представа нямам за какво говориш.
— Или може би си ме познавал, а аз греша. Познавал си ме, но не обръщаше внимание какво искам, защото не съвпадаше с твоето желание. Знаеше — продължи тя тихо, макар в тона й да се долавяше скрит гняв. — Знаеше, че искам да стана танцьорка, че мечтая за това. И ме остави да си градя въздушни кули. Да, позволяваше ми да взимам уроци. Е, от време на време мърмореше за парите, но независимо от това ги плащаше.
— Похарчих толкова средства в продължение на доста време.
— А защо го направи, татко?
Той примигна. Никой не му бе казвал „татко“ от близо три години и сега сърцето му се сви.
— Защото ти настояваше да взимаш уроци.
— Но какъв е бил смисълът, ако не си ми вярвал или никога не си възнамерявал да ми позволиш да продължа?
— Това са стари неща, Грейс. Беше прекалено малка да отидеш сама в Ню Йорк, а и това беше просто някаква приумица.
— Не бях толкова малка. Може да е било приумица, но беше моя приумица. Никога няма да разбера дали ме бива или не като танцьорка. Никога няма да разбера дали щях да превърна мечтата си в реалност, защото когато се обърнах към теб за помощ, ти ми каза, че съм прекалено голяма за подобни глупости. Прекалено голяма за глупости — повтори тя, — но прекалено малка, за да ми имаш доверие.
— Имах ти доверие. — Той се надигна на стола. — И виж какво стана.
— Да, виж какво стана. Забременях. Нали същото каза и навремето? Сякаш съм го направила сама, и то за да те ядосам.
— Джак Кейси не струваше. Разбрах го от мига, в който го видях.
— Повтаряше го непрекъснато, докато го превърна в забранения плод и не устоях да не отхапя от него.
Сега вече очите на Пит блестяха и той се надигна от стола.
— Да не би да ме виниш, че си навлече неприятности.
— Не, аз съм си виновна. Но няма да се извинявам. И ще ти кажа следното: той не беше и наполовина толкова лош, колкото ти го изкарваше.
— Но те изостави, нали?
— Също като теб, татко.
Десницата му се стрелна нагоре и изненада и двамата. Не я удари, но ръката му потреперваше, докато я спускаше надолу. Като дете съвсем рядко я шляпваше по дупето, а и тогава него повече го болеше отколкото нея.
— Ако ме беше ударил — подхвана тя, — щеше да е първото истинско чувство, което си показал спрямо мен, откакто дойдох при теб и мама да ви съобщя, че съм бременна. Знаех, че ще се ядосате, че ще ви огорча и разочаровам. Но бях толкова изплашена. Ала колкото и лошо да си го представях, в действителност се получи още по-лошо. Защото ти не застана до мен. За втори път, татко, и то за толкова важно нещо, ти не ме подкрепи.
— Когато една дъщеря каже на баща си, че е бременна, и то от мъж, за когото я е предупреждавал да го избягва, той има нужда от малко време, за да се съвземе.
— Срамуваше се от мен и ми се сърдеше, защото се притесняваше как ще реагират съседите. И вместо да ме погледнеш и да забележиш колко съм изплашена, ти виждаше единствено, че съм направила грешка, с която ще трябва да се примириш.
Извърна глава, за да не се разплаче.
— Обри не е грешка. Тя е дар.
— Знаеш, че страшно я обичам.
— Както и че мен не ме обичаш.
— Това не е вярно.
— Отдръпна се от мен, когато се омъжих за Джак.
— Ти също се отдръпна.
— Вероятно. Веднъж се опитах да се справя без твоя помощ. Започнах да събирам пари да отида в Ню Йорк. Не успях. Но възнамерявах да изградя брака си без чужда помощ. И с това не се справих. Оставаше ми само бебето в мен и нямах намерение да се провалям и по отношение на него. Ти дори не дойде в болницата, когато раждах.