Сега тя отново бе изчезнала. Етан предпочиташе никога повече да не се появява, но съзнаваше, че слуховете няма да престанат, докато не се намерят всички отговори.
Излезе в коридора и потропа на вратата отсреща. Чу се сънливо мърморене. Етан продължи надолу. Не се съмняваше, че Сет ще мърмори защо трябва да става толкова рано. Но понеже Кам и Анна заминаха на меден месец в Италия, а Филип отскочи в Балтимор до края на седмицата, на Етан се падаше задължението да събуди момчето и да го изпрати в къщата на приятел, докато стане време за училище.
Сезонът за улов на раци бе в разгара и рибарите започваха работа далеч преди изгрев слънце. Затова, докато младоженците не се върнеха, Сет щеше да става рано-рано, защото Етан не можеше да го оставя сам вкъщи.
С лекота се придвижваше из тихата и все още тъмна къща. Имаше си и собствена, но едно от условията тримата братя да получат попечителски права над Сет, бе да живеят под един покрив и да си поделят отговорностите.
Младият мъж не бягаше от отговорностите, но му липсваха собствената къщурка, уединението и спокойствието, които царяха в живота му.
Включи осветлението в кухнята. Предишната вечер бе ред на Сет да почисти след вечеря и Етан установи, че хлапето не се е престарало. Без да обръща внимание на чиниите, оставени върху лепкавата повърхност на масата, той тръгна към печката.
Саймън, кучето му, мързеливо се протегна и се надигна от пода, където лежеше, свито на кълбо. Опашката му се мяташе енергично. Етан сложи кафето да се свари и го почеса разсеяно по главата.
Отново си припомни съня. Той и баща му са на лодката и проверяват улова от раци. Сами са. Слънцето грее ослепително и силно; водата е гладка като огледало. Стори му се така реално — сега си даде сметка, — че сякаш усещаше мириса на вода, риба и пот.
Гласът на баща му — така добре го помнеше — се извисяваше над шума от мотора и крясъците на чайките.
— Знаех, че ще се грижите за Сет… Тримата заедно.
— Нямаше защо да умираш, за да провериш — отбеляза Етан, едва сдържайки огорчението и яда си; обикновено не им позволяваше да се проявят.
— И аз не възнамерявах да го сторя — увери го Рей, докато вадеше раци от кошницата, която той държеше. Плътните оранжеви ръкавици светеха ярко на слънчевата светлина. — Повярвай ми. Хванали са се няколко добри екземпляра.
Етан погледна към улова по-скоро неволно, по навик, но остана изненадан от броя и големината на раците. Обаче в момента не уловът беше важен.
— Искаш да ти повярвам, а не ми обясняваш.
Рей му хвърли кос поглед и килна назад червената шапка, която носеше над буйната си прошарена коса. Носеше тениска с щампован карикатурен портрет на Джон Стайнбек. Под образа надписът гласеше, че големият американски писател няма нищо против да работи за хляба си, но не изглеждаше особено щастлив в момента.
За разлика от него Рей Куин пращеше от здраве и енергия; страните му бяха червендалести, а дълбоките бръчки сякаш говореха за пълноценното задоволство на шестдесетгодишен жизнен човек, на когото предстоят още дълги години живот.
— Сам ще трябва да намериш отговорите. — Той се усмихна на сина си и в ясните му сини очи заиграха пламъчета. — Така стават по-значими. Гордея се с теб.
Етан усети парене в очите и пристягане на сърцето. Продължи умело да оправя нещата.
— За какво?
— За това, че те има. За това, че си Етан.
— Трябваше по-често да се отбивам. Не биваше да те оставям толкова често сам.
— Не говори глупости! — Тонът му издаваше и раздразнение, и нетърпение. — Да не съм инвалид? Ще се ядосам, ако мислиш за мен по този начин и се обвиняваш, че не си се грижил за мен, така да знаеш. По същия начин си готов да виниш Кам, защото предпочита да живее в Европа, и Филип, защото се премести в Балтимор. Здравите пиленца напускат гнездото. Двамата с майка ти отгледахме здрави пиленца.
Преди младият мъж да успее да отговори, Рей вдигна ръка. Жестът бе така характерен — професорът изразява нежелание да го прекъсват, — че Етан се усмихна.
— Липсваха ти. Затова им се сърдиш. Те напуснаха, а ти остана; изпитваше потребност да са наоколо. Е, сега нали отново сте заедно?
— Така изглежда.
— Сдоби се и с красива снаха, сложихте началото на бизнеса за строеж на яхти и лодки, пък и това… — Рей направи широк жест към водата. — А и притежаваш нещо, от което Сет се нуждае. Търпение. Дори прекалено в някои случаи.
— Какво искаш да кажеш?
Баща му въздъхна:
— Нещо ти липсва, Етан. Изчакваш и си измисляш оправдания, вместо да действаш. Ако в близко време не направиш нещо, пак ще ти се изплъзне.