— Какво? — Сви рамене и подкара лодката към следващата шамандура. — Имам всичко необходимо, всичко, което искам.
— Не „какво“, а „кой“. — Възрастният мъж се развесели и потупа сина си по рамото. — Събуди се, Етан.
И той се събуди със странното усещане, че още чувства досега на едрата позната ръка върху рамото си. Но отговорите продължаваха да му убягват.
Първа глава
— Хванали са се истински хубавци, кап’тане.
Джим Бодайн хващаше предпазливо раците и ги хвърляше в резервоара. Нямаше нищо против хищните щипки — белезите по загрубелите му ръце го доказваха. Носеше традиционните за занаята ръкавици, но както всеки рибар щеше да потвърди — те бързо се късаха. А имаше ли дупка в тях, раците винаги успяваха да я намерят.
Работеше съсредоточено, застанал леко разкрачен в люлеещата се лодка. Тъмните му очи проблясваха на обветреното от годините, слънцето и вятъра лице. Можеше да е на всякаква възраст от петдесет до осемдесет години и Джим ни най-малко не се интересуваше на колко ще решат, че е.
Винаги наричаше Етан „кап’тане“ и рядко казваше повече от едно изречение наведнъж.
Етан насочи лодката към следващия кош. Управляваше с дясната ръка, а с лявата движеше скоростите. Винаги имаше какво да се пипне и дооправи при всяко заложено гърне за раци.
Заливът Чесапийк можеше да е изключително щедър, когато реши, но обичаше да прави нещата трудни и да те накара да се поизпотиш, за да събереш добър улов.
Младият мъж познаваше залива така добре, както и себе си. Понякога дори си мислеше, че го познава по-добре — променливите му настроения, водите, изпълнени с тайни. От север на юг се стелеше в продължение на триста километра, а на ширина бе едва шест. Сейнт Кристофър се гушеше в южната част на щата Мериленд и обитателите му зависеха от щедростта на залива, затова проклинаха капризите му.
Етан обожаваше водите около дома си; на много места те се превръщаха в тресавища, на други поточета прорязваха сушата и се виеха сред дъбови гори.
Заливът с променливите сезони, внезапните бури и винаги и навсякъде с мирис на вода стана негов свят.
Прецени движението си и с опитна ръка насочи пръта вещо и умело към следващия кош. Само след секунди той се показа от водата — обвит с водорасли и пълен с раци. Видя щипките на порасналите екземпляри, видя по-дребните женски.
— Добре се е напълнил — отбеляза Джим и пое препълнения кош, за да го сложи в лодката, сякаш тежеше грамове, а не килограми.
Водите бяха развълнувани и Етан знаеше, че ще има буря. Управляваше лостовете с колене, когато ръцете му бяха заети.
Погледна на запад, където се трупаха облаци. Разполагат с достатъчно време, прецени той, да минат през всички кошове и да видят колко раци са се уловили. Знаеше, че на Джим му трябват пари, а и на него не бяха излишни, за да поддържа бизнеса със строежа на яхти, който започна заедно с братята си.
Достатъчно време, прецени отново и изчака Джим да спусне обратно коша. Саймън стоеше с изплезен език при носа. И за него, както и за господаря му, нямаше по-любимо място от водата.
Работеха в синхрон и в почти пълно мълчание; разбираха се само с някое и друго изсумтяване, свиване на раменете или тихо проклятие. Работата им доставяше удоволствие: раците бяха в изобилие. А имаше години, когато изглеждаше, че зимата сякаш ги е унищожила до един или че водите никога няма да се стоплят достатъчно, та да ги примамят.
През такива години всички рибари мизерстваха. Освен ако не се препитаваха и по друг начин. Етан възнамеряваше да си осигури допълнителен доход чрез строеж на яхти.
Братята Куин почти довършваха първата яхта. И каква красавица бе само! А Камерън осигури и следващ клиент — някакъв богат тип, когото познаваше от състезанията. Съвсем наскоро щяха да започнат да строят и втора яхта. Етан не се съмняваше, че брат му ще накара парите да потекат към тях.
Ще успеят, уверяваше се той, въпреки съмненията и оплакванията на Филип.
Погледна към слънцето, прецени часа и установи бавното, но неспирно придвижване на облаците от запад.
— Да се прибираме, Джим.
Бяха прекарали едва осем часа във водата; кратък ден. Ала помощникът му не се оплака. Знаеше, че не бурята е причина Етан да обърне лодката към брега.
— Момчето ще се прибере от училище по това време — подхвърли.
— Така е — кимна Етан.
И макар че Сет можеше да стои и сам вкъщи следобед, младият мъж не искаше да предизвиква съдбата. Десетгодишно момче с характера на Сет представлява истински магнит за пакостите.
След две седмици Кам щеше да се завърне от Европа; тогава двамата ще съумеят да се справят. Но в момента, той носеше отговорност за Сет.