— Още отсега впрягаш булката си на работа, така ли? — Филип се приближаваше към колата. — Аз ще го взема, Анна — предложи той и я целуна по начин, който накара Сет да погледне Кам многозначително.
— Пусни я, Фил — предложи Етан тихо. — Не ми се ще Кам да те убие, преди да влезе в къщата. Добре дошла — добави той, когато Анна се извърна да го дари със същата целувка, с каквато Фил я посрещна.
— Хубаво е да се прибереш у дома.
Както се оказа, малкото куфарче беше пълно с подаръци. Анна незабавно се зае да ги раздава. Сет гледаше футболната фланелка на сини и бели райета, която получи. Никой никога не му беше носил подарък, връщайки се от пътуване. Всъщност, ако се замисли, можеше да преброи на пръстите на едната ръка подаръците, които въобще някога бе получавал.
— В Европа страшно си падат по футбола — му каза тя. — Наричат го така, но не го играят като нас. — Бръкна по-дълбоко и измъкна книга с лъскави корици. — Надявам се това да ти хареса. Не е същото като да видиш оригиналите. От някои направо ти трепва сърцето, но ще добиеш известна представа.
Книгата, пълна с картини във всякаква големина, с разкошни цветове, просто заслепяваше очите. Книга с репродукции. Значи се е сетила, че обича да рисува, и е помислила за него.
— Бива си я — пророни той тихо, защото нямаше доверие на гласа си.
— Искаше да купи обувки на всички — обади се Кам. — Едва я спрях.
— Затова на себе си купих поне шест чифта.
— Мислех, че са четири.
— Шест — уточни тя с усмивка. — Успях да скрия два от теб. О, Филип, видях такива разкошни бутици. Идеше ми да заплача.
— Армани видя ли?
— О, да — увери го тя с въздишка, пълна с копнеж.
— Сега на мен ми иде да заплача.
— По-късно можете да си поплачете — намеси се Кам.
— Умирам от глад.
— Грейс беше тук. — Сет изгаряше от нетърпение да пробва фланелката, но реши, че ще се изложи. — Изчисти всичко, накара ни да се измием в залива и изпържи пиле.
— Грейс е пържила пиле?
— Направи и картофена салата.
— Няма по-уютно място от дома — промърмори Кам и тръгна към кухнята.
Сет изчака няколко секунди и го последва с думите:
— Май и аз мога да изям още едно парче.
— Нареди се на опашка — отвърна Кам, докато вадеше купите от хладилника.
— В самолета не ви ли храниха?
— Онова беше за тогава, а това е за сега. — Той си напълни чиния с храна и се настани на плота. Хлапето е почерняло и изглежда здраво, отбеляза той. Все още е напрегнато, но вече бе загубило вида си на готов да побегне заек. Зачуди се дали Сет ще се изненада колкото него, ако узнае, че устатото хлапе всъщност му е липсвало. — Е, как я карахте?
— Добре. Училището свърши. Помагам на Етан за яхтата. Но ми плаща мизерно.
— Анна ще иска да знае какво пише в бележника ти.
— Шестици — отвърна Сет с пълна уста и Кам почти се задави.
— По всичко?
— Да. К’во толкова?
— Адски ще й хареса. Искаш ли да спечелиш още точки пред нея?
Сет сви рамене, докато се чудеше какво ли ще искат да направи, за да зарадва жената на къщата.
— Може би.
— Сложи футболната фланела. Почти половин час избира, докато се спре на тази. Ще натрупаш много точки, ако я облечеш още същата вечер, след като ти я е дала.
— Така ли? — Толкова ли е просто, помисли си Сет и се отпусна ухилен. — Тогава да взема да я нахлузя и направо да я втрещя.
— Фланелката явно му хареса — отбеляза Анна, докато прибираше внимателно съдържанието на един от куфарите. — А и албума… Много съм доволна, че го взехме.
— Да, харесаха му.
Според Кам можеше спокойно да се разопакова на следващия ден, дори — следващата седмица. Но пък му бе приятно да лежи и да я наблюдава — да наблюдава как съпругата му, помисли си той странно развълнуван — се суети из стаята.
— Не се скова, когато го прегърнах. Това е добър признак. И общуването му с Етан и Филип е по-непринудено и естествено, отколкото само преди две седмици. Чакаше с нетърпение да те види отново. От мен се чувства леко застрашен. Появявам се в момент, точно когато е свикнал как стават нещата тук. Затова изчаква и наблюдава какво ще последва. Но и това е добре. Означава, че възприема мястото за свой дом. Аз съм натрапникът.
— Вие, госпожице Спинели?
Тя извърна глава и стрелна вежди нагоре.
— Искаш да кажеш госпожо Куин.
— Защо не забравиш за работата си като социален служител до понеделник?
— Не мога. — Измъкна една от новите си обувки от кутията и почти измърка от удоволствие. — Социалният работник е твърде доволен от статуса на този конкретен случай. А госпожа Куин, новопоявилата се снаха, твърдо е решила да спечели доверието на Сет, а може би дори и чувствата му.