Готвеше се да прибере обувката и се зачуди колко време да изчака, преди да помоли Кам да преправи дрешника, че да побира повече. Знаеше точно какво иска, а той беше толкова сръчен. Обърна се към него. Наистина толкова неща умееше да прави…
— Дали да не довърша разопаковането утре?
Той бавно се усмихна.
— Най-добре.
— Изпитвам известна вина. Грейс е изчистила къщата безупречно.
— Защо не дойдеш насам? Заедно ще се опитаме да премахнем това чувство на вина.
— Защо не, наистина?
Хвърли обувката през рамо, засмя се и скочи върху него на леглото.
— Започва да се оформя.
Кам изучаваше яхтата. Беше едва седем, но вътрешният му часовник бе настроен на италианско време. Събуди се рано и не виждаше причина да позволи на братята си да проспят деня.
Братята Куин стояха под ярката светлина на крушките в работилницата и обмисляха предстоящата работа. Последвалият ги Сет също пъхна ръце в джобовете, разкрачи крака и загледа яхтата със сериозно изражение.
За пръв път от доста време четиримата щяха да работят заедно. Вълнението му беше голямо.
— Предлагам да започнем работа по каютата — обади се Етан. — Според изчисленията на Филип ще са нужни четиристотин часа.
Кам изсумтя.
— Мога да я направя за по-малко.
— По-важно е да се направи както трябва — възрази Филип, — отколкото да се направи бързо.
— Мога да го направя бързо и както трябва. Клиентът ще пусне на вода тази кукличка, заредена с шампанско и хайвер, след по-малко от четиристотин часа.
Етан кимна. Кам бе намерил вече клиент, готов да си поръча спортна яхта за риболов, затова искрено се надяваше да стане така.
— Тогава да се захващаме за работа.
А и работата му помагаше да не мисли за неща, по които не биваше да се отплесва. Трябваше да се съсредоточи върху конкретни действия, особено ако му бяха мили ръцете. Етан внимателно завъртя дървото, от което щеше да стругова мачтата. Предпазните наушници приглушаваха звука от мотора и гърмящото радио.
Предполагаше, че останалите разговарят от време на време. И че понякога се чува ругатня. Усещаше мириса на дърво, на катран и на епоксидна смола.
Преди години тримата заедно построиха рибарската му лодка. Не бе кой знае каква красавица, но се оказа здрава и бърза. Построиха и втора, защото имаше твърдото намерение да лови и миди — друг традиционен поминък за района. Сега миди почти не се намираха, а неговата лодка се присъедини към другите в залива, с които през лятото се разхождаха туристи.
По време на сезона я даваше под наем на брата на Джим, защото и двамата имаха полза и бе единственият практичен начин, по който да се постъпи. Но малко се смущаваше, че използват така хубавия плавателен съд. Както се смущаваше от мисълта, че други хора живеят и спят в неговата къща.
Но парите не бяха за подценяване. Смехът на Сет се чу през предпазните наушници и му напомни колко повече са необходими и важни те в момента.
Ръцете му изтръпнаха от работа и той изключи струга, за да си почине. Свали наушниците. Шумът нахлу в ушите му.
Чуваше как отекват ударите от чука на Кам, който работеше под палубата. Сет лакираше усилено, а Филип се занимаваше с по-неприятното покриване на повърхността с креозот.
Изпита известна гордост, като ги наблюдаваше и почти си представи баща си, застанал до него с широка усмивка на лицето.
— Истинска картинка — подхвърли Рей. — От онези, които майка ви и аз най-много обичахме да съхраняваме. За да ни останат като спомен, когато пораснете и поемете по своя път. Не ни се удаде напълно, защото тя първа си замина.
— Още ми липсва.
— Знам. Тя беше като лепилото, което ни държеше заедно всички. Но добре си свърши работата, Етан, защото още не сте се разделили.
— Мислех си, че ще умра, ако ви нямаше — тя, ти, останалите.
— Грешиш. — Рей постави ръка върху рамото му и поклати глава. — Винаги си бил силен. Измъкна се от ада не само благодарение на нас, но и благодарение на онова, което представляваш ти. По-често трябва да си го повтаряш. Погледни как се справя Сет. Подхожда към нещата по-различно от теб, но притежава много от твоите качества. Привързал се е по-силно, отколкото би искал. Замисля се по-дълбоко, отколкото изглежда. И потребностите му са далеч по-големи, отколкото би признал дори пред себе си.
— Виждам и част от теб в него. — Етан си позволяваше да го сподели за пръв път. — Не знам как да се чувствам.
— Странно. А аз виждам частица от всеки от вас у него. — Потупа го по гърба. — Страхотна яхта се получава. Майка ви много щеше да се радва.