— Братята Куин градят така, че да не се посрамят — промърмори Етан.
— С кого говориш? — попита Сет.
Той премигна и разтърси глава.
— Какво? — Прокара ръка по челото си и отмести шапката. — Какво?
— Господи, как странно изглеждаш! — Момчето не сваляше очи от него. — Защо стоиш тук и си говориш сам?
— Аз… — „Заспах и сънувах ли“ — учуди се той. — Мислех. Просто мислех на глас. — Изведнъж шумовете и миризмите наоколо нахлуха в главата му. — Трябва да изляза на въздух — промърмори и тръгна към задната врата.
— Странно — повтори Сет. Понечи да каже нещо на Филип, но се разсея, защото Анна се появи при предните врати с огромна кошница.
— Има ли гладни?
— Да — увери я Сет, който никога не губеше апетит, и тръгна към нея. — Донесе ли пилето?
— Каквото е останало — отвърна тя. — И сандвичи с шунка, дебели като тухли. Хладилната чанта със студен чай е в колата. Защо не я донесеш?
— Моят герой — похвали го Филип и изтри ръце в джинсите, преди да поеме кошницата от Анна. — Хей, Кам! Тук има една фантастична жена, донесла е храна.
Ударите на чука престанаха мигновено. Секунди по-късно главата на Кам се подаде.
— Жената е моята и на мен се пада правото пръв да опитам храната.
— Има предостатъчно за всички. Грейс не е единствената, която успява да нахрани група изгладнели мъже, макар пърженото й пиле да е като дар от Бога.
— Чудесно го приготвя — съгласи се Филип. Остави кошницата върху импровизираната маса — парче шперплат, закрепено на две магаренца. — Редовно готвеше за Етан, докато ви нямаше. — Отхапа от сандвича с шунка. — Имам чувството, че нещо става там.
— Къде там? — попита Кам, ровейки из кошницата.
— Между Етан и Грейс.
— Сериозно?
— Ъхъ… — Първата хапка накара Филип да примижи от удоволствие. Може и да предпочиташе френска кухня, поднесена във фин порцелан, но беше в състояние да оцени и богат сандвич с шунка върху картонена чиния. — Благодарение на безпогрешните ми умения в наблюдението забелязах известни неща. Вторачва се в нея, когато не го гледа. Тя го наблюдава, когато не я гледа. А и дочух някои интересни клюки от Марша Тътъл. Работи в заведението заедно с Грейс — поясни той на Анна. — Снидли слага охранителна сигнализация и вече забранява на сервитьорките да са сами при затваряне на заведението.
— Нещо случило ли се е? — попита младата жена.
— Да. — Хвърли поглед през рамо да се увери, че Сет не се е върнал. — Преди няколко вечери, след като затворили, някакъв долен тип се върнал. Грейс била сама. Нахвърлил й се и, според Марша, се готвел да продължи нататък. Но така се случило, че Етан бил отвън. Интересно съвпадение, ако ме питате, когато става дума за нашето ранно лягащо си и ранно ставащо братле. Както и да е — нанесъл му няколко удара — завърши и отново се зае със сандвича.
Кам се замисли за стройната, фина Грейс. Замисли се и за Анна.
— Надявам се ударите да са били здрави и хубави.
— Уверявам ви, че онзи тип не си е тръгнал, подсвирквайки си. Разбира се, Етан нищо не ми каза: узнах го от Марша на пазара в петък вечер.
— Грейс пострадала ли е?
Анна прекалено добре знаеше какво е да си като в капан, да си безпомощен, да си изправен пред онова, което определени мъже са готови да сторят на жените. Или на децата.
— Не. Вероятно се е постреснала, но в това отношение прилича на Етан. И думичка не е споделила за станалото. Но вчера си хвърляха дълги мълчаливи погледи. И след като Етан я откара вкъщи, се върна бесен. — Филип се ухили, като се сети. — Което въобще не е типично за него. Взе си няколко бири и отиде на брега поне за час.
— Грейс и Етан. — Кам се замисли. — Подхождат си. — Забеляза, че Сет се връща, и смени темата: — Къде е Етан между другото?
— Излезе. — Момчето с облекчение остави хладилната чанта на пода и кимна към задната врата. — Имал нужда от въздух и май си е така, защото преди това стоеше и си говореше сам. — Спусна се към кошницата. — Приличаше на човек, който разговаря с призрак. Изглеждаше странно.
Кам усети как го полазват тръпки по гърба. Но продължи да се държи естествено и спокойно напълни чиния с храна.
— И аз май се нуждая от глътка въздух. Ще отида да му занеса сандвич.
Видя брат си, застанал в края на кея, да се взира във водата. Пред него се откриваше бреговата ивица на Сейнт Кристофър и хубавите му къщички от двете страни, но той гледаше право към хоризонта.
— Анна ни е донесла храна.
Замисленото изражение на Етан изчезна и той се обърна.
— Много мило от нейна страна. Извади късмет с нея, Кам.
— Съзнавам го. — Канеше се да направи нещо, което го изнервяше. Но нали в крайна сметка бе мъж, който обича да живее рисковано? — Още помня деня, когато я видях за пръв път. Светът ми беше крив. Току-що погребахме татко и всичко, което исках, сякаш ми се изплъзваше. Същия ден хлапето ми създаде доста неприятности; ядосвах се, защото няма да се върна в Европа, да се състезавам, а трябва да остана тук.