Къщата я очарова: обикновена, но стабилна. Заобиколи двуетажната постройка и налетя на сърдит сексапилен мъж, който оправяше стъпалата на верандата; първоначално не прояви никаква склонност за съдействие.
След това вече нищо в живота й не бе същото.
Слава Богу!
А сега това е нейният дом, помисли си тя с доволна усмивка, докато караше по пътя през нивите. Нейната къща в провинцията, с градината, която ще обогати… А сърдитият, необщителен сексапилен мъж? И той е неин, и то много повече, отколкото си представяше.
Караше по пътя, без да се интересува дали вятърът ще разроши косата й. Връщаше се у дома със свален гюрук и ведро настроение.
Чакаше я работа, но можеше да напише отчетите на портативния компютър вкъщи. Докато доматеният сос къкри на печката, помисли си тя. Ще вечерят спагети, за да напомни на Кам за медения им месец.
Не защото този период бе отминал, макар и да не се намираха в Рим. Зачуди се дали дивата, неудържима страст, която ги влечеше един към друг, ще отслабне.
И се надяваше, че няма.
Засмя се и зави по алеята към къщата. Почти блъсна хубавата си кола в задницата на стар, малко ръждясал автомобил. Изчака сърцето й да се поуспокои и се запита на кого ли е колата. Определено не беше на Кам; той предпочиташе спортните, бързи модели. Съмнително е тази стара бричка да развива голяма скорост.
На Филип? Едва ли. Изисканият мъж дори не би допрял с подметката на италианските си обувки пода на подобно превозно средство.
Тогава на Етан? Също изглеждаше малко вероятно. Това не е нито пикап, нито джип — от други коли той не се интересуваше.
Ограбват ги, реши тя и сърцето и отново затуптя. Посред бял ден. Никой никога не заключва вратите, а съседите не виждат къщата, скрита зад дърветата и мочурището.
В момента някой ровеше вътре из вещите им. Присви очи и изскочи от колата. Няма да му се размине. Това вече бе нейният дом, по дяволите, нещата са нейни и ако някакъв окаян крадец си въобразява…
Спря, защото зърна голям розов заек върху седалката на автомобила. Крадец, който е довел и дете?!
Грейс, осъзна тя и въздъхна с облекчение. Явно е ден, в който Грейс Мънроу идва да чисти.
„Градско момиче! — надсмя си се тя. — Забрави градските си инстинкти. Сега си на друго място.“ Като се чувстваше малко неловко и глупаво, тя се върна при своята кола, извади дипломатическото куфарче и нарами торбата с продукти, купени по пътя.
Още от верандата дочу монотонното жужене на прахосмукачката и веселата песничка, придружаваща поредната телевизионна реклама. Хубави, домашни звуци, прецени Анна. И изпита задоволство, че не тя чисти с прахосмукачката в момента.
Щом се появи на вратата, Грейс се сепна. Очевидно смутена, отстъпи назад и с крак изключи машината.
— Съжалявам. Смятах, че ще приключа, преди някой да се прибере.
— Аз подраних. — Макар и с пълни ръце, Анна приклекна пред стола, където седеше Обри и съсредоточено оцветяваше в лилаво слона в блокчето. — Много е хубаво.
— Това е слон.
— Фантастичен слон. Най-красивият, който съм виждала.
И понеже нослето на детето просто го изискваше, тя бързо го целуна.
— Почти свършвам. — Грейс трепереше от нерви. Анна изглеждаше така професионално в деловия си костюм. А измъкналите се от кока кичури й придаваха и… сексапил, заключи тя. — Горе и в кухнята приключих. Не знам… Не бях сигурна какво предпочиташ, но приготвих суфле от картофи с шунка. Във фризера е.
— Чудесно. За довечера ще сготвя аз.
Надигна се и внимателно намести торбата. Понечи да си събуе обувките, но се спря. Не й се стори подходящо да започне да разхвърля пред Грейс, която още довършваше чистенето.
Ще изчака за по-късно.
— Но утре — продължи тя — няма да успея да се измъкна по-рано и ще ми дойде добре дошло.
— Ами аз…
Грейс — изпотена и поизцапана — се почувства ужасно до Анна със свежата й блуза и шития по поръчка костюм. А обувките й, прецени тя, стараейки се да не я гледа много открито, са толкова хубави, класически, кожата им изглежда толкова мека, че да спиш с тях.
Сви пръстите на краката си в износените бели гуменки.
— И прането е почти готово. В сушилнята е пълно с хавлиени кърпи. Не знаех къде ще искаш да наредиш нещата си, затова сгънах всичко и го подредих върху леглото.
— Много съм ти благодарна. След неколкоседмично отсъствие винаги има доста работа. — Анна изпита притеснение. Никога не бе имала домашна помощница и не знаеше как точно да се държи. — Ще прибера продуктите. Искаш ли нещо студено за пиене?