— Не, благодаря. Щом приключа, няма да ти преча повече.
Странно, помисли си Анна, досега Грейс никога не се бе държала така хладно или нервно. Наистина, не се познаваха много-много, но тя долавяше известна симпатия от нейна страна. При всички положения, реши, трябва да си изяснят отношенията.
— Бих искала да поговорим, ако имаш малко време.
— О… — Грейс прокара ръка по металната пръчка на прахосмукачката. — Разбира се. Обри, отивам в кухнята с госпожа Куин.
— И аз!
Детето скочи и се завтече напред. Докато майка му го догони, то вече бе на пода и съсредоточено сътворяваше лилав жираф.
— През последните няколко дни предпочита този цвят — отбеляза Грейс. Машинално отиде до хладилника и извади каната с лимонада, която бе приготвила. — Избира си един, докато изхаби боичката, и после го сменя.
Ръката й застина върху чашата, която се канеше да извади от шкафа.
— О, извинявам се. Направих го по навик, без да се замисля.
Анна остави торбата.
— Кое?
— Да се разпореждам в кухнята ти и да се чувствам като у дома.
„Аха — даде си сметка Анна, — значи това е проблемът!“ Две жени, една къща. И двете изпитваха известна неловкост от положението. Извади едър домат от торбата и го огледа, преди да го постави на плота. Следващата година ще се опита да ги отглежда в градината.
— Знаеш ли какво ми хареса в тази къща от първия път, когато стъпих в кухнята? Мястото те предразполага да се чувстваш като у дома. Не бих искала да го променя.
Продължи да изпразва торбата, като внимателно поставяше зеленчуците на плота.
Грейс едва се сдържа да не отбележи, че Етан не обича гъби, когато другата жена извади торбичката и я постави до чушките.
— Това сега е твоя дом — пророни тя тихо. — Ще си го подредиш както искаш.
— Вярно е. И съм намислила някои промени. Имаш ли нещо против да ми налееш от лимонадата? Изглежда великолепна.
„Ето, започва се — помисли си Грейс. — Промените!“ Напълни две чаши и взе пластмасовата от плота, за да сипе и на Обри.
— Ето, скъпа, но внимавай да не я разлееш.
— Няма ли да ме попиташ какви точно промени? — учуди се Анна.
— Къщата не е моя и не ми е работа.
— Откога делим нещата на мое и твое? — подразни се Анна дотолкова, че накара Грейс да застане нащрек.
— Аз работя за вас… Поне засега.
— Ако си намислила да ми съобщиш, че ни напускаш, ще ми развалиш деня окончателно. Остана ли сама в тази къща с четиримата мъже, независимо колко са научени, върху мен ще легне деветдесет и пет процента от домакинството. Може би не от самото начало — продължи тя и започна да крачи напред-назад, — но накрая ще се стигне дотам. Без значение, че по цял ден съм на работа. Кам ненавижда домашната работа и ще направи всичко възможно да се измъкне. Етан е спретнат и подреден, но има навика да изчезва. А Сет е само на десет, което е достатъчно красноречиво само по себе си. Филип се мярка тук единствено през уикендите и ще ми излиза с довода, че не той е оставил неразборията. — Извърна се към Грейс:
— Нали не си намислила да ме зарежеш?
— Стори ми се, спомена, че ще правиш промени и ще ме освободиш — отвърна Грейс.
— Мисля да направя нови възглавници и да претапицирам дивана — отвърна Анна нетърпеливо. — Но в никакъв случай не възнамерявам да загубя човека, на когото мога да разчитам. Мислиш ли, че не ми е ясно чия е заслугата след завръщането си да не заваря мивката затрупана с чинии, коша за пране — пълен и всичко — потънало в прах? Имам ли вид на идиотка?
— Не, аз… — Лека усмивка се появи върху устните на Грейс. — Толкова се старах с надеждата, че ще забележиш.
Анна въздъхна и предложи:
— Защо не седнем и не започнем отначало?
— Би било добре. Извинявам се.
— За какво?
— За всички неприятни неща, които си позволих да мисля за теб през последните няколко дни. — Сега вече се усмихна по-широк. — Забравих колко много те харесвам.
— Тук мъжете са повечко, Грейс, и определено се нуждая от помощта на някоя жена. Не знам точно как се прави това и понеже аз съм външният човек тук…
— Ти не си външен човек — прекъсна я тя шокирана. — Ти си съпругата на Кам.
— А ти си част от живота му, от живота на всички тях, и ги познаваш много по-отдавна. — Усмихна се. — Дай да се разберем веднъж завинаги: всичко, което правиш тук, ме устройва идеално. Благодарна съм ти, че ще го вършиш, за да имам възможност да се съсредоточа върху брака си, върху Сет и работата си. Ясно ли се изразих?