— Да.
— И тъй като инстинктът ми подсказва, че си добър човек и разбираш нещата, ще ти призная: ти си ми нужна много повече, отколкото аз на теб. И се оставям на милостта ти.
Звучният гърлен смях бе съпроводен с появата на трапчинките по бузите на Грейс.
— Струва ми, че няма нещо, с което да не можеш да се справиш.
— И така да е, но се кълна в Бога: не желая да се правя на жената-чудо. Моля те не ме оставяй сама с всички тези мъже.
Грейс прехапа устни за миг. После подхвана:
— Ако смяташ да претапицираш дивана в хола, ще са нужни нови завеси.
— Мислех си за копринени.
Двете се погледнаха възторжено и очевидно в пълно единомислие.
— Мамо! Имам пиш.
— О! — Грейс скочи и взе подскачащата Обри на ръце.
— Ей сега ще се върнем.
Анна се засмя, стана, свали сакото си и се накани да се заеме с приготвянето на соса. Обичаше да готви. Така се успокояваше и понеже знаеше, че ще спечели точки пред мъжете от семейство Куин, когато се приберат, реши да се забавлява.
Изпитваше задоволство, че успя да се сприятели с Грейс. Искаше да се възползва от предимствата на малките градчета — от съседите и добрите взаимоотношения с тях. Една от причините за неспокойството й, докато живееше във Вашингтон, бе отчуждението между хората. По-късно, когато се премести в Принсес Ан, откри част от добросъседските отношения, на каквито беше свикнала, докато живееше при баба си и дядо си в Питсбърг.
А сега, помисли си тя, й се удава възможност да се сприятели с жена, която й допада и й харесва.
Посрещна с усмивка Грейс и Обри:
— Чувала съм, че създаването на тоалетни навици е истински кошмар и за двете страни.
— Има си и добрите, и лошите страни. — Майката притисна дъщеря си, преди да я пусне. — Обри е толкова добро момиченце. Нали, скъпа?
— Не си намокрих гащичките! Ще получа пет цента за касичката!
Анна избухна в смях, а Грейс сви примирено рамене.
— И подкупите помагат.
— Напълно одобрявам метода ти.
— Време е да приключа.
— Бързаш ли?
— Не особено.
Грейс хвърли поглед към часовника. Етан няма да се появи поне още час по нейна преценка.
— Тогава защо не ми правиш компания, докато приготвям соса?
— Бих могла. — Не се сещаше откога не е седяла в кухня с друга жена. Спокойствието, което изпитваше, я накара да въздъхне. — След малко има предаване, което Обри обича да гледа. Да пусна ли телевизора? Ще довърша с прахосмукачката после.
— Чудесно — съгласи се Анна и пусна доматите във врящата вода.
— Никога не съм правила сос за спагети — сподели Грейс, когато се върна. — Искам да кажа от пресни домати и така нататък.
— Отнема повече време, но си заслужава. Грейс, надявам се не ти е неприятно, но чух какво се е случило онази вечер в заведението, където работиш.
От изненада тя примигна и забрави да следи какви продукти слага Анна.
— Етан ли ти каза?
— Не. На него трябва да му теглиш думите от устата с ченгел. — Избърса ръце в престилката, с която се бе препасала. — Няма да си пъхам носа, но имам известен опит с жертви на сексуален тормоз. Разчитай на мен, ако желаеш да разговаряш по въпроса.
— Ако Етан не се бе появил… — Замълча, защото усети вътрешен хлад. — Е, както и да е — появи се, но аз трябваше да бъда по-предпазлива.
Анна си спомни тъмната нощ и как чакълът се забива в гърба й, когато я блъснаха на земята.
— Грешка е да се самообвиняваш.
— О, не се обвинявам… Не по този начин. Не заслужавах онова, което се опита да ми стори. Не съм го насърчавала. Напротив, дадох му да разбере, че не ме интересува нито той, нито хотелската му стая или леглото му. Само трябваше да заключа, след като Стийв тръгна. Но не се сетих, проявих небрежност.
— Радвам се, че не си пострадала.
— Но имаше опасност. Трябва да съм по-бдителна. — Хвърли поглед към вратата, откъдето долиташе веселата музика и още по-веселият смях на Обри. — Прекалено рисковано е и мога да загубя твърде много.
— Самотното майчинство не е лесно. Постоянно се сблъсквам с проблеми, които то предизвиква.
— Ти се справяш великолепно.
Сега вече не само се изненада, а направо се шокира. Никой никога не й бе казвал, че се справя великолепно с нещо.
— Аз просто… го правя.
— Точно така. — Анна й се усмихна. — Майка ми почина, когато бях на единадесет, но преди това ме отглеждаше сама. Когато се върна назад, преценявам, че се е справяла великолепно. Тя просто го е правила. Моля се да съм поне наполовина толкова добра, колкото вас двете, когато имам дете.
— Възнамерявате ли скоро да имате дете с Кам?
— Бива ме да планирам — отвърна със смях Анна. — Първо ще посветя известно време на брака ни, но после искам деца. — Погледна през прозореца, където се виждаха разцъфналите й цветя. — Тук е чудесно място да се отглеждат деца. Познаваше ли Рей и Стела Куин?