— О, да. Бяха прекрасни хора. Липсват ми.
— Ще ми се и аз да ги бях познавала.
— Щяха да те харесат.
— Мислиш ли?
— Щяха да те харесат за това, което си — увери я Грейс. — И затова, което правиш за семейството. Ти помогна те отново да се съберат. Според мен известно време всеки от тях се чувстваше някак изгубен… Особено след като доктор Куин почина. Вероятно им е било необходимо да поемат по своя път, точно както се оказа, че им е необходимо след това да се върнат.
— Етан остана.
— Той е пуснал корени тук. Чувства се като риба във вода. Но и той се остави известно време течението да го носи. Прекарваше прекалено много време сам в къщурката си до реката.
— Никога не съм я виждала.
— Закътана е — пророни Грейс. — Обича уединението си. Понякога в тиха вечер, докато бях бременна с Обри, го чувах да свири. Звучеше чудесно. Чудесно и самотно.
Сияещите от любов очи на Анна виждаха всичко безкрайно ясно.
— Откога си влюбена в него?
— Сякаш цял живот — прошепна тя и изведнъж се сепна. — Не исках да кажа това.
— Прекалено късно е вече. Казала ли си му го?
— Не. — Дори самата мисъл накара сърцето й да се разтупти от паника. — Не бива да говоря за това. Няма да му е приятно. Ще се смути.
— Сигурно, но той сега не е тук, нали? — Развеселена и очарована, другата жена й се усмихна лъчезарно. — Според мен е фантастично!
— Не е. Ужасно е. Направо ужасно. — Уплашено сложи ръка на устните си, за да преглътне напиращите сълзи. — Аз провалих всичко. Всичко. А сега той дори не иска да бъда наблизо.
— О, Грейс. — Изпълнена със съчувствие, Анна спря да реже зеленчуците; прегърна я и я подбутна към стола. — Не ти вярвам.
— Но е истина. Каза ми да стоя настрана. — Чувстваше се унизена. — Извинявай. Не знам какво ми става. Никога не плача.
— Е, тогава е крайно време да нарушиш традицията. — Анна взе няколко книжни салфетки от кутията и й ги подаде. — Давай. Ще видиш, че ще се почувстваш по-добре.
— Чувствам се така глупаво.
Сълзите й рукнаха.
— Няма от какво да се чувстваш глупаво.
— Има, има… направих така, че вече дори не може да сме и приятели.
— И как се случи? — попита я предпазливо.
— Разкрих му чувствата си. Мислех си, че след онази нощ, когато ме целуна…
— Той те е целунал? — повтори Анна думите й и веднага се почувства по-добре.
— Беше страшно ядосан. — Грейс закри лице с книжната кърпичка и започна да диша дълбоко, за да се овладее. — Случи се след инцидента в заведението. Познавам го цял живот, но никога не съм го виждала такъв. Щях да се изплаша, ако беше някой непознат. Отхвърли онзи мъж като чувал. И в очите му имаше израз, какъвто не бях виждала — различен и… — въздъхна и продължи: — … и вълнуващ. О, ужасно е да разсъждавам така!
— Шегуваш ли се? — Анна пресегна и стисна ръката й. — Не съм присъствала там, но съм развълнувана.
Грейс се засмя през сълзи и избърса лицето си.
— Не знам какво ми стана, но той стоеше пред мен и ми викаше. Стегнах се и дори се скарахме, докато ме прибираше. Настояваше да зарежа работата си и твърдеше, че нямам и една мозъчна клетка в главата си.
— Типична мъжка реакция.
— Точно така. — Изведнъж, отново усетила гняв, тя кимна. — Беше толкова типично, а никога не съм очаквала подобно нещо от него. В следващия миг се въргаляхме в тревата.
— Нима! — възкликна Анна доволна и се ухили.
— Той ме целуваше и аз го целувах, и беше прекрасно. Цял живот съм мечтала за това и се оказа много по-хубаво, отколкото съм предполагала. В следващия миг той спря и заяви, че съжалява.
Събеседничката й промърмори:
— О, Етан, идиот такъв!
— Отпрати ме да си вървя, но точно преди да вляза вкъщи, ми каза, че мисли за мен. Не искал, но го правел. Затова се надявах, че нещата ще се променят.
— Според мен те вече са се променили.
— Да, но не както се надявах. В деня на пристигането ви с Кам бях тук, когато той се прибра. И ми се стори, че… Но той само ме откара обратно до вкъщи. Бил премислил всичко и никога вече нямало да ме докосне, а аз да се отдалеча от него за известно време. — Въздъхна примирено. — И това правя.
Анна изчака малко, после поклати глава.
— О, Грейс, глупачка такава! — Грейс се намръщи, но тя се наведе през масата. — Очевидно този мъж те желае безумно, а това го плаши до лудост. Имаш власт, защо не я използваш?
— Власт? Каква власт?
— Да спечелиш Етан Куин. Просто остани насаме с него и го съблазни.
Грейс изсумтя.
— Да го съблазня? Аз да съблазня Етан? Не мога да го направя.