— Защо не?
— Защото… — Трябваше да има някаква проста и логична причина. — Не знам. Май не ме бива.
— Бас държа, че те бива. А и аз ще ти помогна.
— Ще ми помогнеш?
— Точно така. — Анна се надигна, за да нагледа соса. — Кога е следващата ти свободна вечер?
— Утре.
— Прекрасно. Разполагаме с достатъчно време. Бих взела Обри да спи при нас, но ще бъде прекалено очевидно; по-добре е да сме по-прикрити. Има ли на кого да я оставиш?
— Майка ми отдавна копнее да я оставя да пренощува у тях, но все не се решавам.
— Чудесно. Бебето в къщата може да те притесни. Ще измисля начин как да ти го изпратя.
Извърна се и погледна Грейс: овладяна, с класически черти и огромни тъжни очи. Несъмнено мъжът щеше да загуби.
— Добре е да си сложиш нещо семпло, но женствено. — Продължи да обмисля и потупа с пръст устните си. — Най-подходящи са пастелните тонове… Резедаво или бледорозово.
Младата жена усети, че й се завива свят, и разтърка глава.
— Ей, чакай малко. Много бързаш.
— Все някой трябва да го стори. С това темпо двамата ще въздишате тайно един за друг, докато станете на шестдесет. Никакви бижута — добави. — И съвсем лек грим. Сложи си от обичайния парфюм. Свикнал е с него и няма да се стресне.
— Анна, няма значение какво ще облека, ако той не иска да дойде.
— Разбира се, че има. — Като жена, която имаше слабост към дрехите, тя остана изненадана. — Мъжете си мислят, че не забелязват как са облечени жените… освен ако не са почти без нищо. Но подсъзнателно го правят. А това създава атмосфера и настроение. — Стисна устни, добави още босилек към соса и извади машинката за пресоване на чесън. — Ще се опитам да го накарам да намине малко след залез. Запали няколко свещи, пусни музика. Мъжете от семейство Куин обичат музика.
— А какво да му кажа?
— Мога да ти съдействам само дотук, Грейс — отвърна тя сухо. — И бас държа, че ще измислиш, когато му дойде времето.
Другата жена съвсем не беше убедена и започна да хапе устни.
— Имам чувството, че се готвя да го измамя.
— А ти нямаш подобно желание, така ли?
Тя се засмя и се предаде.
— Имам розова рокля. Купих я за сватбата на Стийв преди две години.
Анна й хвърли поглед през рамо.
— Как ти стои?
— Ами… — Грейс леко се усмихна. — Кумът на Стийв се лепна за мен още преди да са разрязали тортата.
— Изглежда подходяща.
— И въпреки това още не… — Млъкна, защото долови музиката във всекидневната. — Това е краят на предаването на Обри. Трябва да свърша там.
Стана бързо — паникьоса се да не би Етан да се върне, преди да си е тръгнала.
— Анна, благодарна съм ти за всичко, но според мен нищо няма да излезе. Той е много упорит.
— Тогава няма да му навреди, ако намине край къщата ти и те види в розова рокля, нали?
Грейс въздъхна.
— Кам някога излиза ли наглава с теб?
— От време на време, но не и когато съм в отлична форма.
Грейс се отправи към вратата — знаеше, че търпението на Обри да седи мирно и тихо се е изчерпало.
— Радвам се, че днес се върна по-рано.
Анна подпря дървената лъжица върху капака на тенджерата.
— И аз.
Десета глава
На следващия ден към залез слънце Грейс въобще не беше сигурна дали е толкова доволна. Усещаше нервите си като опънати струни. Стомахът й не преставаше да се бунтува, а в слепоочието й започна постоянна, пулсираща болка.
„Ще бъде идеално — помисли си, — ако Анна успее да уговори Етан да намине, а аз се превия и повърна в краката му. Ще бъде ужасно съблазнително.“
Не биваше изобщо да се съгласява на тази лудост, повтаряше си тя, докато за пореден път обхождаше къщурката. Анна го измисли така бързо, както бързо взимаше решения, и караше всички да действат така неусетно, че тя се увлече, преди да успее да прецени възможностите за провал.
Какво, за Бога, щеше да му каже? Но той едва ли ще дойде, мина й през ума и изпита едновременно облекчение и отчаяние. Той надали ще се появи и ще се окаже, че напразно е изпратила дъщеря си да спи на чуждо място.
Беше прекалено тихо. Хладният вечерен бриз си играеше с листата на дърветата. Ако Обри беше тук — където всъщност й е мястото — сега щеше да й чете приказка преди лягане. Обри щеше да седи сгушена до нея на люлката на верандата. Обичлива и готова да заспи.
Когато се чу да въздиша, Грейс стисна устни и с решителна крачка се отправи към малката стереоуредба върху чамовия шкаф в хола. Избра няколко компактдиска от колекцията си — лукс, заради който не изпитваше вина — и остави къщата да се изпълни с тъжно-романтичните звуци на Моцарт.