Изведнъж видя блестящия под и лъснатите плотове.
По дяволите, бе единственото, което му мина през ума, докато изучаваше отпечатъците от кучешки лапи и чу щастливото излайване на Саймън. Последва весел писък, нов лай и после — смях.
— Целият си мокър! — Женският глас бе нисък, мек и весел. Но в него имаше и твърдост; това накара Етан да трепне. — Вън, Саймън! Веднага. Иди да изсъхнеш на предната веранда.
Отново последва весел писък, бебешко гукане и момчешки смях. Всички са тук, сети се Етан, като прокара ръка през мокрите си коси. Щом чу приближаващите се към него стъпки, тръгна към килера, където стояха кофата и парцалът.
— О, Етан!
С ръце на тънката си талия и поглед, насочен към следите от кучешки лапи по току-що лъснатия под, Грейс Мънроу стоеше пред него.
— Ей сега ще оправя. Съжалявам. — Парцалът още бе влажен и прецени, че не е най-разумно да я погледне право в очите. — Не се замислих — промърмори, докато пълнеше кофата на мивката. — Не знаех, че ще идваш днес.
— Значи смяташ за редно да позволяваш на мокри кучета да тичат из къщата и да цапат пода, когато ме няма, така ли?
Той сви рамене.
— Когато излязох сутринта, беше мръсно, та няколко мокри лапи нямаше да му се отразят кой знае колко трагично. — Поотпусна се. Напоследък непрекъснато му трябваха няколко минути да се отпусне в присъствието на Грейс. — Но ако подозирах, че ще си тук да ми се скараш, щях да го спра на верандата.
Обърна се усмихнат и това я накара да въздъхне.
— О, дай ми парцала. Аз ще оправя.
— Не. Кучето е мое, то изцапа. Май Обри проплака.
Младата жена се облегна на рамката на вратата. Беше уморена — често й се случваше. И днес работи осем часа. А довечера й предстояха още четири, през които трябваше да разнася питиета в заведението „При Снидли“.
Понякога нощем едва се добираше до леглото и бе готова да се закълне, че не би могла повече да се изправи.
— Сет я наглежда. Наложи се да променя графика. Сутринта госпожа Линлей ме помоли да отложа чистенето при нея за утре. Свекърва й позвънила от Вашингтон да се самопокани на вечеря. Разправя, че свекърва й гледала на всяка прашинка като на грях срещу Господа. Реших да почистя при теб днес вместо утре. Нямаш нищо против, нали?
— Включвай ни в графика си, когато ти е удобно, Грейс. Знаеш колко сме ти благодарни.
Докато чистеше пода, я наблюдаваше крадешком. Харесваше я. Заради златистите й коси и дългите крака винаги я оприличаваше на млада кобила. Подстригваше косите си по момчешки късо, но той харесваше прическата й.
Тялото й не се отличаваше много от тези на манекените, които печелят милиони долари, но знаеше, че Грейс не поддържа стройната си елегантна фигура заради модата. Припомни си колко слабичка беше и като дете. Беше седем-осемгодишна, когато той за пръв път се появи в Сейнт Кристофър и в семейство Куин. Значи сега тя бе на двадесет и няколко; а думата „кльощава“ не й подхождаше напълно.
По-скоро като върбова клонка, уточни той и се изчерви.
Тя му се усмихна; зеленикавите й очи на русалка се стоплиха, а на бузите й се появиха трапчинки. Без сама да знае защо, гледката на привлекателен и здрав мъж, който мие пода, я развесели.
— Как мина денят, Етан?
— Добре. — Старателно бършеше пода. Беше акуратен човек. Накрая отиде да изплакне и кофата, и парцала на мивката. — Продадох доста раци на баща ти.
Щом той спомена баща й, усмивката й помръкна. Когато тя забременя с Обри и се омъжи за Джак Кейси; мъжа, когото баща й нарече „онзи мазен нехранимайко от северната част на щата“, двамата се отчуждиха.
Баща й се оказа прав по отношение на Джак. Мъжът й я заряза месец преди Обри да се роди. И отнесе спестяванията й, колата й и огромна част от самоуважението й.
Но успя да го преживее, напомни си Грейс. И продължаваше да се справя. И ще продължи да се справя, без да иска и цент от родителите си; дори ако се наложи да умре от работа, за да го докаже.
Чу отново Обри да се смее със звучния си детски смях и огорчението й се изпари. Имаше всичко, което е значимо: къдрокосото ангелче с грейнали очи в съседната стая го олицетворяваше.
— Ще ви приготвя нещо за вечеря, преди да тръгна.
Етан се извърна и отново я погледна. Лекият загар й отиваше; сгряваше кожата й. Издълженото й лице подхождаше на стройното й тяло; брадичката обаче подсказваше известна упоритост. Ако един мъж я погледне, ще види слаба, привлекателна блондинка с хубаво тяло и лице, което те кара да не бързаш да отместиш поглед. Но ще забележи и сенките под огромните зелени очи и умората около меките устни.