Приближи се до прозореца и се загледа в залязващото слънце. Меката светлина гаснеше бавно. Искаше й се да се присмее на себе си — наивната Грейс Мънроу стои до прозореца в розова рокля и чака падаща звезда, за да нашепне желанието си.
Опря чело в стъклото, затвори очи и си напомни, че е прекалено възрастна, за да споделя желанията си с падащи звезди.
Анна реши, че се е справила отлично със заговора. Не отрони и думичка за намеренията си, независимо от отчаяното й желание да разкаже всичко на Кам.
В крайна сметка той беше мъж. При това брат на Етан — още една причина да не му казва. Това беше работа за жени. Ето, успя и със задачата крадешком да наблюдава Етан да не се изплъзне нанякъде веднага след вечеря.
Идеята за сладоледа се оказа направо гениална. Купи два килограма на път за вкъщи и в момента и тримата й мъже, както обичаше да мисли за тях, седяха на верандата и с наслада си хапваха.
Всичко е въпрос на правилно планиране и избор на точния момент, повтори си тя, потривайки доволно ръце, и излезе на верандата.
— Топла вечер се очертава. Трудно ми е да повярвам, че съвсем скоро ще стане юли.
Пристъпи към парапета, наведе се и огледа цветните си лехи. Добре вървят, отбеляза тя с чувство на заслужено задоволство.
— Чудех се дали да не си направим пикник в задния двор за Четвърти юли.
— Пускат фойерверки от кея — обади се Етан. — Всяка година, половин час след залез слънце. Виждат се от верандата тук.
— Ще бъде идеално. Не намираш ли, Сет? Ще поканиш приятели и ще изпечем хамбургери.
— Гот ще е.
Вече бе изял една купичка сладолед и се чудеше как да получи втора.
— И музика. — Анна се помръдна толкова, колкото да допре коляното на съпруга си със своето. — Тримата ще посвирите. И без това го правите прекалено рядко. Ще направя списък. Вие ще ми подскажете кого да поканим… И да решим за храната. Храната! — Стори й се, че отлично се престори на раздразнена, когато се отдели от парапета. — Как можах да забравя! Обещах на Грейс рецептата за лазаня в замяна на нейната за пърженото пиле.
Втурна се вътре да намери листчето, където старателно бе преписала рецептата — нещо, което правеше за пръв път през живота си — и отново забързано се върна навън с притеснена и извинителна усмивка.
— Етан, ще й занесеш ли това?
Той се вторачи в малкото бяло листче. Ако не седеше, щеше да пъхне ръце в джобовете.
— Какво?
— Обещах да й го дам още днес, а съвсем забравих. Бих отскочила аз, но имам да довърша един отчет. Умирам от нетърпение да се опитам да направя нейното пържено пиле — продължи забързано и натика листчето в ръката му, след което почти го извлече от стола.
— Малко е късно.
— О, още няма девет часът. — „Не му давай възможност да размисли“ — напомни си тя. Придърпа го, за да побърза. — Ужасно ще съм ти благодарна. Напоследък съм толкова разсеяна. Извини ме, че не й я изпратих по-рано, и й напомни да ми каже какво се е получило. Благодаря ти, Етан — завърши и се надигна да го целуне по бузата. — Чудесно е да имам братя.
— Ами… — Пристъпяше от крак на крак озадачен и доста нещастен, но след като така поставяше въпроса и така му се усмихваше, не можеше да й откаже. — Ей сега ще се върна.
„Не мисля така“ — каза си Анна, но не се разсмя и му махна за сбогом. Щом пикапът потегли, потърка доволно ръце. Мисията бе изпълнена.
— Каква е тази история? — попита Кам и тя подскочи.
— За какво говориш?
Канеше се да мине край него и да се скрие в къщата, но той й препречи пътя.
— Много добре знаеш за какво говоря. — Заинтригуван, той наклони глава. Опитва се да изглежда невинна — прецени, — но не й се удава. Прекалено много пламъчета играят в очите й. — Започнала си да си разменяш рецепти, така ли Анна?
— И какво от това? — Сви рамене. — Много добра готвачка съм.
— Не го оспорвам, но не виждам причина да раздаваш рецепти по спешност, а ако толкова държеше тази да стигне до Грейс начаса, щеше да й я издиктуваш по телефона. Нещо, което не остави възможност на Етан да ти изтъкне, защото беше прекалено заета да му правиш мили очи и да примигваш насреща му като някаква празноглавка.
— Празноглавка?
— Каквато определено не си — продължи той и бавно я притисна към парапета. — Въобще не си; а си умна, находчива и бързо съобразяваш. — Постави ръцете си от двете й страни. — Точно такава си.
Реши да го приеме като комплимент.
— Благодаря ти, Камерън. А сега наистина трябва да приключа с отчета.
— Ъ-х-ъ… Та защо изпрати Етан така светкавично при Грейс?
Тя поклати глава и го погледна право в очите.
— Според мен интелигентен, находчив и съобразителен тип като теб би трябвало да се досети защо.