Той свъси вежди.
— Опитваш се да направиш така, че помежду им да стане нещо, така ли?
— Помежду им има нещо, но брат ти е по-бавен и от костенурка.
— Той е по-бавен от костенурка, но Етан е такъв. Не смяташ ли, че сами трябва да се справят с това.
— Нужни са им само пет минути насаме и именно това им осигурих. Освен това — обгърна врата му с ръце — ние, неимоверно щастливите жени мечтаем всички около нас да са също така неимоверно щастливи.
— Да не мислиш, че ще се хвана на този номер?
Тя се усмихна, приближи се и целуна долната му устна.
— Точно така.
— Права си — промърмори той и я остави да го доубеди.
Цели пет минути Етан остана в пикапа. Рецепти? Най-тъпото нещо, което е чувал. Винаги е смятал Анна за разумен човек, а ето че го изпрати да занесе някаква си рецепта.
А още не е готов да види Грейс. Не че не е взел решение как ще се държи в бъдеще, но… дори рационалните мъже имат определени слабости.
И въпреки това не виждаше как би могъл да не изпълни задачата, особено след като вече е тук. Ще действа бързо. Тя вероятно слага детето да спи, затова няма да се бави.
Като обречен, бавно слезе от пикапа и пое към предната й веранда. През мрежестата врата забеляза светлинките от свещи и неспокойно раздвижи крака. Чуваше се и музика.
В живота си не се бе чувствал толкова неловко, колкото в този момент, застанал на верандата на Грейс с рецепта в ръка, докато из топлата лятна нощ се носеха звуците на музика.
Почука на дървената рамка, но не прекалено силно, за да не събуди Обри. Дори му хрумна да пъхне листчето под вратата, но си даде сметка, че ще постъпи като страхливец.
А и Анна ще иска да знае защо не й е донесъл инструкциите на Грейс за пърженото пиле.
Щом я зърна, съжали, че не постъпи като страхливец.
Тя се появи откъм кухнята в задната част на къщата. Малката постройка му напомняше за куклен дом. Тя трябваше да извърви съвсем късо разстояние, ала на него му се стори, че я наблюдава как се движи сред музиката и светлината часове наред.
Бледорозовата й рокля с наредени дребни перлени копчета се спускаше до глезените и се увиваше около босите й крака. Рядко я виждаше в рокля, но сега — поразен от вида й, не се запита защо ли се е облякла така.
Мислеше единствено, че прилича на дълга, стройна роза, готова да разцъфти.
— Етан.
Ръката й леко трепереше, докато посягаше да отвори мрежестата врата. Може би не й трябва звезда, на която да нашепне желанието си. Защото той е тук, застанал съвсем близо, без да откъсва очи от нея.
— Аз… — Парфюмът й, познат му така добре, сякаш обгръщаше мозъка му. — Анна изпраща… Помоли да ти донеса това.
Озадачена, Грейс пое листчето. При вида на рецептата прехапа устни, за да не избухне в смях. В очите й играеха закачливи пламъчета, когато ги вдигна, за да срещне неговите.
— Много мило от нейна страна.
— Ти приготви ли нейната?
— Нейната какво?
— Онази, която тя иска… За пилето.
— О, да. В кухнята е. Влез, докато я взема. — „Какво пиле!“ — чудеше се тя, замаяна от потискания смях, който донякъде се дължеше и на лека истерия. — Яхнията, нали?
— Не. — Талията й е толкова тънка, мина му през ума. И стъпалата й са така тесни. — Пърженото.
— Да, вярно. Толкова съм разсеяна напоследък.
— Изглежда е масово явление — промърмори той. Реши, че е по-безопасно да гледа някъде другаде, а не към нея. Забеляза двете дебели бели свещи на плота. — Бушон ли ти е изгорял?
— Моля?
— Какво му е на осветлението?
— Нищо. — Усети, че страните й пламват. Нямаше записана никаква рецепта за пържено пиле. Защо да има. Просто правиш едно и също, всеки път. — Понякога обичам светлината на свещите. Струва ми се подходяща за музиката.
Той само изсумтя; искаше му се тя да побърза, за да се измъкне час по-скоро.
— Сложи ли Обри вече да легне?
— Ще спи при майка.
Очите му, заети да изучават съсредоточено тавана, се насочиха към нея.
— Не е ли тук?
— Не. За пръв път няма да нощува вкъщи. Вече им звънях два пъти. — Усмихна се леко и пръстите й се насочиха към най-горното копче на роклята, от което дишането на Етан се затрудни. — Къщата ми се струва така различна без нея.
Опасна, бе думата, която той би използвал. Кокетната кукленска къщурка изведнъж му се стори опасна като минирано поле. Нямаше никакво невинно малко момиченце, спящо в съседната стая. Бяха сами, лееше се музика и се стелеше меката светлина от свещите.
Грейс бе облечена в бледорозова рокля, а малките бели копченца го изкушаваха да ги разкопчее едно по едно, едно по едно…
— Радвам се, че намина. — Събирайки кураж, тя пристъпи напред и се опита да си напомни, че разполага с власт. — Чувствах се малко самотна.