Той отстъпи.
— Обещах веднага да се върна.
— Защо не останеш за кафе… или нещо?
Кафе ли?
— Мисля, че не…
— Етан, не мога да не се изпречвам на пътя ти, както ме помоли. Сейнт Кристофър е прекалено малко градче, а пътищата ни непрекъснато се пресичат. А и не желая. Не искам да не ти се изпречвам на пътя, Етан.
— Казах, че си имам причини. — И ще се сети какви са, ако тя престане да го гледа с тези огромни зелени очи. — Просто искам да те предпазя, Грейс.
— Няма нужда да ме предпазваш. И двамата сме възрастни хора. И двамата сме сами. — Приближи се. Усети одеколона му, но долавяше и мирис на вода. — Не искам да съм сама тази вечер.
Той отново отстъпи. Ако не я познаваше по-добре, щеше да каже, че го преследва.
— Взел съм решение. — Но, по дяволите, в момента не умът му действаше, а слабините. — Стой настрана, Грейс.
— Имам чувството, че цял живот съм стояла настрана. Сега искам да се придвижа напред, Етан, каквото и да значи това. Омръзна ми да стоя назад или на едно място. Ако не ме желаеш, ще го приема. Но ако ме желаеш… — Пристъпи напред, вдигна ръка и я сложи върху лявата му гръд. И откри, че сърцето му бие лудо. — Ако ме желаеш, защо не ме вземеш?
Отстъпи, но се опря на плота.
— Престани. Не съзнаваш какво правиш.
— Разбира се, че знам какво правя — рязко отвърна тя, изведнъж разгневена и на двамата. — Просто не се справям добре, защото ти очевидно си готов да се покатериш на стената, но не и да ме докоснеш. Какво си въобразяваш, че ще стане? Мислиш, че ще се разпадна на хиляди парченца ли? Аз съм зряла жена, Етан. Бях омъжена, имам дете. Знам за какво те моля и знам какво искам.
— Наясно съм, че си зряла жена. Нали имам очи.
— Тогава ги използвай и ме погледни.
Какво друго му оставаше да направи? Защо някога си е въобразявал, че ще се справи? Там на светлината на свещите бе всичко, за което някога е копнял.
— Гледам те, Грейс — пророни той, а наум добави: „С гръб, опрян в стената, и сърце в петите.“
— Пред теб е жена, която те желае, Етан. Жена, която има нужда от теб. — Видя как очите му се промениха при тези думи. Станаха някак по-остри, по-дълбоки, по-концентрирани. Колебливо си пое дъх и леко отстъпи. — Може да се окаже, че аз съм това, което желаеш, от което имаш нужда.
Опасяваше се, че е точно така, и решението му, че може и ще мине и без нея, е съвсем погрешно. Тя бе така прекрасна, цялата розова и златна на светлината от свещите, а очите й бяха толкова бистри и честни.
— Убеден съм, че си — пророни той най-сетне. — Но това не бива да променя нещата.
— Наложително ли е да мислиш през цялото време?
— Започва да ми става трудно — призна той тихо. — Особено в момента.
— Тогава престани. Нека и двамата да спрем да мислим.
Сърцето й биеше учестено, тя не откъсваше поглед от неговия. И вдигна разтреперани ръце към най-горното копче на роклята.
Той я наблюдаваше как го разкопчава и се смая как това простичко движение и разкрилата се сантиметър плът го наелектризират. Усети, че му е трудно да диша, че кръвта му кипва, а желанието му — така дълго потискано — умолява да бъде освободено.
— Престани, Грейс — изрече го нежно. — Не го прави.
Ръцете й безсилно се свлякоха надолу и тя затвори очи.
— Дай аз да го направя. — Светкавично отвори очи и съзря сериозното му изражение, докато пристъпваше към нея. — Винаги съм искал да го сторя — прошепна той и освободи копченцето.
— О… — Дишаше затруднено. — Етан…
— Толкова си хубава. — Тя вече трепереше. Той прокара устни по нейните, за да я успокои. — Толкова мека. Ръцете ми са груби. — Прокара длан по бузата й, по шията. — Но няма да те нараня.
— Знам. Знам, че няма.
— Трепериш — отбеляза той, разкопчавайки още едно копче, после — следващото.
— Не мога да се спра.
— Няма нищо. — Търпеливо разкопча копчетата до талията. — Май дълбоко в себе си знаех, че ако се появя тук тази вечер, няма да си тръгна.
— Отдавна мечтая да се появиш тук. Толкова отдавна.
— Аз също. — Копчетата бяха така дребни, а пръстите му толкова груби. Кожата й, където се разтваряше роклята и където се плъзна палецът му, бе гладка и топла. — Кажи ми, ако направя нещо, което не ти харесва. Или ако не направя нещо, което искаш.
Звукът, който се изтръгна от нея, бе полустон, полузадавен смях.
— Само след минута няма да съм в състояние да говоря. Не мога да си поема дъх. Но искам да ме целунеш.
— Това се готвех да направя. — Целуна я бавно, възбуждащо, защото първия път не си остави достатъчно време да вкуси устните й и да им се наслади. Затова този път няма да бърза, ще опитва, ще открие ритъма, подходящ и за двамата. Разкопча още копчета и остави дългата, задълбочаваща се целувка да продължи.