Чувстваше се замаяна. Познатата стая се въртеше пред очите й, ясно виждаше единствено лицето му. Чувстваше се пияна, занесена и невероятно възбудена.
Това бе любовта, каквато си я представяше.
Потрепери, когато той прокара бавно език по тялото й.
— Моля те. — Не й стигаше. Дори това не й стигаше. Копнееше да се слеят в едно, да стигнат в един миг до финалната интимност. — Етан… — Разтвори крака. — Сега…
Ръцете му обгърнаха лицето й, устните му се впиха в нейните.
— Сега… — повтори и той и я изпълни.
Дългите стонове на двамата се сляха. Първите тръпки от изпитаната наслада започнаха едновременно. Той проникваше още по-дълбоко в нея. Движеха се заедно, в синхрон, сякаш само това бяха чакали.
Грейс се изви, усети оргазма да се разлива из цялото й тяло, да я гали като кадифе.
Той зарови лице в косите й и я последва.
Лежеше така притихнал, че тя се притесни. Вярно, държеше я в прегръдките си; тя и не очакваше друго от него, но знаеше, че ще се досети за потребността й да го стори. Ала мълчеше и колкото по-дълго продължаваше тишината, толкова повече се плашеше от думите му, с които щеше да я наруши.
Затова се обади първа:
— Не ми казвай, че съжаляваш. Няма да понеса да чуя, че съжаляваш.
— Нямам намерение да го правя. Бях си обещал да не те докосвам, но не съжалявам за станалото.
Отпусна глава върху рамото му.
— Ще ме докосваш ли и друг път?
— Точно в тази минута ли?
Доловила изумлението в гласа му, тя се отпусна и се усмихна.
— Знам, че не бива да те подтиквам към никакви прибързани постъпки. — Изви глава да го погледне, защото изпитваше жизненоважна потребност от отговора му. — Ще бъдеш ли и друг път с мен, Етан?
Той прокара ръка през косите й.
— Не виждам как бихме могли да се откажем след тази вечер.
— Ако се опиташ, отново ще те съблазня.
— Така ли? — усмихна се той. — Тогава може би да се поддам?
Изпълнена с приятно вълнение, тя се претърколи и го прегърна.
— Следващия път ще се справя по-добре, защото няма да съм толкова притеснена и нервна.
— Не забелязах да си нервна. Виж, аз обаче почти си глътнах езика, когато тръгна към вратата в онази розова рокля. — Зарови лице в косите й, спря и присви очи. — Защо си беше сложила рокля?
— Не знам…
Извърна се и започна да обсипва врата му с целувки.
— Почакай малко. — Знаеше колко бързо ще го разсее, затова я хвана за раменете и леко я отдалечи. — Красива рокля, свещи… Сякаш си ме чакала.
— Винаги съм се надявала, че ще го сториш — отвърна тя и се опита пак да го целуне.
— Да ме изпратят да нося рецепта! — Леко я шляпна по дупето. — Двете с Анна сте го измислили, нали? Нарочно го направихте, а?
— Какви глупости говориш! — Опита се да се престори на възмутена, но изглеждаше леко гузна. — Откъде ти хрумват подобни идеи?
— Никога не си можела да лъжеш. — Хвана я здраво за брадичката и я изчака да го погледне в очите. — Нужно ми беше известно време да се досетя, но това е истината, нали?
— Тя просто се опитваше да помогне. Разбра колко съм разстроена от отношенията ни. Имаш право да се сърдиш, но не си го изкарвай на нея. Тя само…
— Да съм казал, че съм сърдит?
— Не, но… — Млъкна и предпазливо си пое дъх. — Не си ли сърдит?
— Благодарен съм. — Бавно и злорадо се ухили. — Но май е добре да се опиташ да ме съблазниш отново. Просто за всеки случай.
Единадесета глава
Още по тъмно Етан се раздвижи и се накани да се измъкне изпод ръката на Грейс, отпусната върху гърдите му. В отговор тя само се притисна по-плътно. Жестът й го накара да се усмихне.
— Ставаш ли вече? — попита тя с приглушен глас, понеже лицето й бе заровено в рамото му.
— Трябва. Вече минава пет. — Надушваше дъжд във въздуха и усещаше появата му в повея на вятъра. — Ще си взема душ, а ти поспи.
Издаде звук, който той прие за съгласие, и захлупи лице във възглавницата.
Движеше се с лекота в тъмното, но все пак се наложи да се поспре един-два пъти на път за банята. Не познаваше къщата й така добре, както своята. Изчака да влезе вътре, преди да запали лампата, та светлината да не я обезпокои.
Помещението съответстваше и на останалите в къщурката: застанал в средата с разперени ръце, докосваше стените. Над белите плочки имаше тапети на нежни ивици. Знаеше, че сама ги е лепила. Собственикът на къщата, Стюард Клермонт, не се славеше с щедрост или чувство за вътрешно обзавеждане.
Усмихна се при вида на гуменото пате с оранжева човка, закрепено за ръба на ваната. Едно помирисване на сапуна му разкри защо Грейс постоянно ухае леко на лимон. Харесваше уханието й, но тайничко се помоли Джим да не долови цитрусовия дъх по него.